Докато държавните болници трупат стотици милиони евро задължения, възнагражденията на част от техните директори достигат десетки хиляди евро месечно. Това разкри в петък на пресконференция здравният министър Катя Ивкова.
Данни на Министерството на здравеопазването показват, че в отделни случаи заплатите надхвърлят 40 000 евро, въпреки че редица лечебни заведения продължават да отчитат сериозни финансови проблеми.
На брифинга си министър Ивкова съобщи, че общите задължения на държавните болници към 31 март 2026 г. възлизат на 426,2 млн. евро, от които 21,3 млн. евро са просрочени.
Най-голямо внимание привлече случаят с УМБАЛ "Лозенец", където директорът е получил над 40 000 евро през март.
В МБАЛ-Благоевград директорът е получил 9270 евро през януари, 36 270 евро през февруари и 13 764 евро през март.
Сред останалите примери, представени от здравното министерство, са:
- УМБАЛСМ "Пирогов" - задължения от 41,7 млн. евро, директорска заплата между 10 400 и 12 600 евро;
- Александровска болница - дългове от 60,2 млн. евро и възнаграждение на директора от 8559 евро;
- УМБАЛ "Св. Екатерина" - задължения от 28,3 млн. евро и заплата над 8000 евро;
- Държавната психиатрична болница "Св. Наум" - между 8000 и 10 000 евро месечно за директора;
- Инфекциозна болница "Иван Киров" - над 14 000 евро за март;
- МОБАЛ "Стефан Черкезов" във Велико Търново - над 14 000 евро;
- УМБАЛ "Св. Анна" във Варна - около 6300 евро месечно.
Министър Ивкова постави под въпрос връзката между финансовите резултати на лечебните заведения и размера на управленските възнаграждения. По думите ѝ е трудно да се обясни защо болници с многомилионни задължения изплащат толкова високи суми на ръководствата си.
Допълнително внимание предизвикаха и възнагражденията на членовете на съветите на директорите. Представителите на държавата в тези органи получават между 2000 и 4500 евро месечно извън основната си заплата.
В много случаи това са служители на Министерството на здравеопазването, което означава, че общият им доход достига или надхвърля 8000-9000 евро месечно - повече от възнаграждението на самия министър, което е около 5700 евро.
След публикуването на данните две от лечебните заведения, попаднали във фокуса на общественото внимание, излязоха с официални обяснения за висoките суми.
От УМБАЛ "Лозенец" заявиха, че обявеното възнаграждение от над 40 000 евро за март не представлява стандартна месечна заплата. От болницата уточниха, че в сумата е включено и еднократно обезщетение за придобит осигурителен стаж и навършена възраст, изплатено съгласно действащото законодателство и договора за управление на лечебното заведение.
Подобно обяснение дойде и от МБАЛ-Благоевград, където директорското възнаграждение за февруари достигна над 36 000 евро.
От болницата посочиха, че размерът на възнаграждението се определя по единния калкулатор на Министерството на здравеопазването за ръководителите на държавни лечебни заведения.
Според ръководството на болницата високата сума включва както текущото възнаграждение, така и еднократно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 58 дни, изплатено при прекратяване на договор за управление поради изтичане на мандата.
От благоевградската болница оспориха и внушенията за лошо финансово състояние и подчертаха, че нямат просрочени задължения, а значителна част от отчетените пасиви представляват целево финансиране от Министерството на здравеопазването за закупуване на нова медицинска апаратура, включително ядрено-магнитен резонанс и рентгенов апарат.
Според официалната позиция към края на март болницата отчита положителен финансов резултат и печалба от близо 76 000 евро.
Паралелно с това младите лекари публикуваха данни за възнагражденията в Министерството на здравеопазването.
Според информацията, цитирана от "Сега", средната заплата на директор на дирекция през април е била 4563 евро, а най-високото възнаграждение е достигнало 9387 евро на месец.
Средният бонус за първото тримесечие е бил около 1900 евро. Заместник-министрите са получавали средно около 10 700 евро месечно.
За сравнение, по данни на инициативния комитет "Бъдеще в България" средното възнаграждение на лекар-специализант е около 1180 евро месечно.
Младите медици отново настояха за гарантирано базово възнаграждение, обвързано с квалификацията и отговорността на лекаря, а не с броя отчетени клинични пътеки.
Те искат и въвеждането на единен централизиран конкурс за специализация, както и цялостна реформа, която да насочи повече средства към качеството на лечението и профилактиката.
На фона на публикуваните данни министър Ивкова обяви серия от мерки.
Тя посочи, че ще бъде преразгледана методиката за определяне на възнагражденията на директорите и съветите на директорите, като целта е заплатите да бъдат обвързани по-тясно с финансовите и управленските резултати на лечебните заведения.
Министерството подготвя и по-мащабна реформа на болничната система. Предвижда се актуализация и дигитализация на Националната здравна карта, пълна инвентаризация на болничните легла, електронен регистър на лечебните заведения и ежедневно наблюдение на заетостта на леглата в реално време.
Здравният министър съобщи още, че 17 държавни болници са сключили банкови кредити на обща стойност 187,3 млн. лева, като повече от половината от сумата е концентрирана в една финансова институция. Само през последното тримесечие нови заеми са изтеглили УСБАЛО "Проф. Бойчо Бойчев", МБАЛ "Рахила Ангелова" в Перник и МБАЛ "Св. Петка" във Видин.
От началото на годината вътрешният одит на министерството е извършил 22 проверки.
Установени са нарушения при обществени поръчки за лекарства, липса на достатъчна документация за избора на доставчици, софтуерни разминавания и проблеми при проследяването на доставки. При проверка на договори за съвместна дейност са открити случаи, при които разпределението на приходите е било в съотношение 20 към 80 в ущърб на държавните болници. По тези случаи са сезирани прокуратурата, АДФИ, ДАНС, Икономическа полиция и ДНСК.
Според представените данни средствата за болнична помощ са нараснали от 2,66 млрд. лева през 2021 г. до 4,45 млрд. лева през 2025 г., а финансирането на извънболничната помощ е скочило с над 114%. Разходите за лекарства и медицински изделия също са се увеличили с близо 67%.
Въпреки значителния ръст на публичните средства в системата, здравното министерство признава, че финансовите проблеми на държавните болници продължават да се задълбочават.
Именно затова предстои цялостен анализ на управлението на всички 64 търговски дружества към Министерството на здравеопазването, който трябва да даде отговор защо на фона на растящото финансиране задълженията остават високи, а възнагражденията на част от ръководителите продължават да предизвикват сериозни въпроси.
