Все повече от българските общини повишават основните местни данъци през 2017 г. Това показва традиционното годишно изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). Изчисленията на експертите са базирани на информация, получена от самите общини.
Състоянието на общинските бюджети и отказът на централната власт от фискална децентрализация поставят все повече местни власти в ситуация, в която повишаването на налозите изглежда къде изкушаващо, къде наложително.
В периода 2012-2017 г. ИПИ провежда 6 отделни годишни изследвания на нивата на местните данъци и такси като част от проекта "Регионални профили: показатели за развитие".
През пролетта на всяка година Институтът изпраща заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната. В обхвата на изследването влизат водещи местни данъци* като:
- данък върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица (‰)
- данък върху превозните средства и леките автомобили - с мощност от 74 kW до 110 kW (лв./kW)
- годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. търговска площ - при най-добро местонахождение на обекта (лв./кв.м.)
- данък за прехвърляне на собственост (‰)
Резултатите от последното проведено проучване са недвусмислени: местните данъци продължават да нарастват, като случаите на регистрирано от ИПИ увеличение през 2017 г. са 62, а намаленията - едва 8. Общо за периода 2013-2016 г. експертите регистрират 210 случаи на увеличения и 50 случаи на намаления на тези 4 данъка.
Най-вероятно действителните промени (и в двете посоки) са повече от уловените от ИПИ, но достъпна официална информация за това липсва, а тенденцията в данните, които Институтът разполага, е достатъчно ясна, за да не бъде поставяна под съмнение. Събраните от експертите данни покриват над 80% от общините и дават достатъчно добра представа за промените в основни данъци и такси на местно ниво.
Случаи на увеличаване или намаляване на избрани местни данъци (2013-2017)
Източник: ИПИ на база заявления по ЗДОИ до общините
Брой промени в нивото на местните данъци и такси през годините (2013-2017)
Източник: ИПИ на база заявления по ЗДОИ до общините
Вижда се, че:
Точно половината случаи на идентифицирани от нас случаи на намаляване на някои от разглежданите данъци са в периода 2013-2014 г.
Близо 60% от случаите на идентифицирани от нас случаи на повишаване на разглежданите данъци са в периода 2016-2017 г.
За всеки случай на намаление на един от четирите местни данъка в периода 2013-2016 г. сме станали свидетели на 4 увеличения.
Защо изведнъж всички общини вдигат данъците?
Основната част от увеличенията се налагат поради финансовата немощ на българските общини вследствие на отказа на централната власт да предприеме реални стъпки в посока финансова децентрализация. През 2016 г. приходите на местните власти като съотношение към БВП у нас достигат едва 7% при средно 15,6% за ЕС.
Необходимостта от осигуряване на съфинансиране на европейски проекти и важността на последните като източник на капиталови разходи доведоха до теглене на заеми и трупане на дългове. Префинансирането и съфинансирането по европейски програми се яви като допълнително бреме за общините наред с поредни години на дефицити и пословично ниска събираемост на данъци от по принцип лесно прогнозируеми и проследими източници на собствени средства. Общините имат ограничена възможност за привличането на допълнителни средства, а последното е необходимо, дори да е единствено заради наложения от МФ механизъм за оздравяване на закъсали общини.
Самият факт, че болшинството от промените са в посока "нагоре", показва ясно, че цялото упражнение е следствие от инертни опити за пълнене на бюджетни дупки и няма нищо общо с концепции като "данъчна конкуренция" или "данъчна политика".
Увеличенията на нивата на местните имуществени данъци може да има някаква бюджетно-управленска логика, когато става дума за общини с динамични пазари на недвижими имоти. Като се погледне разпределението на тези увеличения по общини последните години, се вижда, че това е изключително рядко срещано. В много случаи данъчните ставки в подобни общини отдавна са по-високи от средните, т.е. промяната е извършена в предишни периоди.
Преотстъпването на част или всички постъпления от данък общ доход обратно към общините на принципа "парите следват личната карта" е най-простият и лесно приложим модел за истинска промяна във финансовата самостоятелност на местните власти. Нещо повече - на общините може да се даде свобода да определят размера на този данък самостоятелно, но в рамките на съществуващата горна граница от 10%.
Последният сериозен дебат по темата беше през есента на 2015 г. (малко преди местните избори), когато беше лансирано предложение общините да могат да начисляват до 2 процентни пункта върху установените вече 10% данък общ доход.
Резултатът, очаквано и за радост на данъкоплатците, бяха поредица клетви от настоящи и потенциални кметове, че няма да се възползват от подобна възможност. Така темата за прехвърляне на подоходния данък към общините беше затворена. И с основание - управляващите на практика предложиха финансовата децентрализация да се постигне чрез повишаване на данъчното бреме, вместо чрез разпределение на вече наложените данъци.
Пътят, по който сме поели в момента, води до увеличаване на данъчната тежест върху местния бизнес и гражданите и оттук - върху икономиката като цяло. Това е бавен и неефективен метод за повишаване на финансовата самостоятелност и устойчивост на общините, който трудно ще доведе дори до чисто счетоводна "децентрализация", измерена като процент на общинските приходи от консолидираната фискална програма. Причината е, че ръстът на приходите в централния бюджет почти със сигурност ще изпревари този на собствените приходи на общините, ако последните въобще нараснат като резултат от повишаването на местните данъци.
Дебатът за реална децентрализация и прехвърляне на част от приходите от преките данъци обратно към общините може да не е особено актуална тема, но действията на местните власти показват, че е реален проблем. При наличие на политическа воля тази промяна може да стане още от 2018 г., макар аргументът за нейното въвеждане след окрупняването на общините и ново териториално-административно деление да е валиден.
*Все по-голяма част от общините определят размера на такса битови отпадъци не на база данъчната оценка на имота, а на база реалното количество извозени отпадъци (и други фактори), което прави невъзможно сравнението на нейната тежест през годините. Поради тази причина тази такса е изключена от обхвата на тазгодишното сравнение.
**ИПИ извършва проверка за актуалното ниво на данъците при общините, които са ни подали информация за покачване или намаляване на разглежданите от нас данъци. В някои случаи се налагат корекции.
