Неделната Национална работна среща на ГЕРБ беше всичко друго, но не и работна. Нито един от 4-те хиляди представители на партийния актив нямаше думата, но за сметка им бе напомнено кой дърпа конците. Борисов критикува дори гръбначния мозък на партията Цветан Цветанов, избрал Зала 1 НДК за една замислена като оперативна среща.
Те се събраха от цялата страна, но останаха заедно по-малко от час. Толкова време отнеха изказванията на премиера и тримата му заместници в партията - Йорданка Фандъкова, бургаският й колега Димитър Николов и Цветан Цветанов.
Накрая остана усещането, че това беше повече демонстрация на харизма и лидерство от страна на Борисов. Един своеобразен отговор на съмненията от последните седмици, в които парламентарните финтове на Цветанов повдигнаха въпроса дали той, държейки структурите, изборната машина и 83 депутати, не е станал по-силен от премиера.
Борисов напомни, че не прощава, говорейки за корупция и кражби. И за предателства, бихме добавили, ако четем между редовете. Останалото бяха хипотези, които лесно може да се променят още утре.
Президентските избори
Премиерът вече обяви, че той самият няма да бъде кандидат и в същото изречение махна от списъка и Цветан Цветанов, който "няма шанс да бъде избран".
На партийната среща бе подхвърлена възможността ГЕРБ да подкрепи коалиционна кандидатура, предложена от друга партия - дали с управляващата част на РБ (Меглена Кунева едва ли ще се възпротиви, чува се дори името на Петър Москов) и ПФ, дали поглед наляво с АБВ (все по-настоятелно се споменават Елена Поптодорова и Ивайло Калфин) и негласната подкрепа на ДПС, дали всякаква друга конфигурация под формата на надпартийна кандидатура (защо не Симеон Сакскобургготски).
ГЕРБ очевидно все повече харесва ролята си на балансьор.
"Защо да се напъваме?", попита Борисов, очевидно омаловажавайки темата за президентския вот. Или всъщност, отлагайки я. Никой не си прави илюзии, че президентските избори не са важни за ГЕРБ. Напротив, най-вероятно те ще определят живота на това управление.
Второто важно съобщение е отправено колкото към конкурентите и избирателите, толкова и към самата партия. Партията е единна, правителството е стабилно, Цветан подкрепя Руми, Дариткова - Москов, с две думи "Заедност и стабилност". ГЕРБ са силни, никой не може да ги свали, освен тях самите... (и цените на тока, разбира се).
"Къде е Фидосиева", попита премиера и си отговори сам. Няма я, защото пощада няма за никого, ако е сгафил.
Дали всички, които трябваше, чуха съобщенията на премиера и разбраха намека, е трудно да се каже. Дали тази демонстрация е била достатъчно убедителна ще си проличи скоро. Едно е сигурно, това беше чиста форма кризисен PR и важният въпрос е каква е причината за него. Там се крие ключът от мазето, а дори чистачката на партията няма копие.
