Сработи с турската версия на песента за Райна княгиня, сработи и сега с поредното заличаване на стихотворения на Ботев и Вазов от учебниците. Просто като детска игра - по време на избори, изобщо при всякакви неудобни ситуации, най-лесно и най-рентабилно е да жегнеш патриотарите, с каквото има. Е, сега се намери и с кого.
Първият път, когато се заговори „Аз съм българче" на Вазов да бъде премахнато от читанките беше по време на кабинета „Сакскобургготски". В последните поне три години от задължителната програма отпадат глави от романа „Под игото", както и някои творби от сборника „Епопея на забравените".
Последният път, когато "Майце си" на Ботев щеше да изостави учебниците по литература беше през лятото на 2013-та, в разгара на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. Всичко приключи с „кризисно спасяване на класиците" и прехвърляне на топката към служебното правителство на Марин Райков.
Именно към въпросния проект навежда разкритието на вестник „Труд", че в спешен порядък експерти в МОН подготвят исторически катарзис в учебното съдържание по литература. Застрашени са Ботев, Вазов и Шекспир, както и преди две години.
Само че това не е точно така.
Първо, пресният нов Закон за училищното и предучилищното образование постави срок от един месец на ресорното министерство да утвърди държавните образователни стандарти, с които в последствие ще бъдат написани и напечатани така необходимите и дългоочаквани нови, нормални и разбираеми учебници - да се надяваме, разбира се.
Второ, всеки път, когато някой експерт е предлагал редуциране на произведенията на абсолютните титуляри в програмата Вазов и Ботев, всеки просветен министър веднага е скачал да ги защити, както казахме - от времето на НДСВ досега. Това означава, че е нужна политическа воля да се променят очевидно неефективните учебни планове.
Питаме се дали сега има такава, при положение че ГЕРБ имаше два мандата да мисли по темата, а сега в коалицията им присъства Патриотичният фронт.
Трето, фокусът върху Ботев и Вазов заплашва за пореден път да прати един иначе важен проблем в безплодното националистическо поле на разговор, където всяка една промяна е просто обречена.
България постоянно пропада в международните изследвания за качеството на образованието, а учениците масово изпитват ужас да разбират и да разсъждават върху текст, както и да пишат върху него. В момента обучението по литературата свършва с Димитър Димов, Талев и дисидента Атанас Далчев.
Прекрасни автори, няма спор, но къде е Георги Марков? Защо метрото да е в буквара, а в последните класове да не се изучават съвременни автори, дори не претендираме да са само български.
Дебатът за актуализиране на учебното съдържание закъсня с години - и е много важно най-сетне да се състои. И не само за литературата. Поне до изборите обаче, няма шансове това да се случи.
* O tempora! O mores! - фейлетон от Христо Ботев, отпечатан в първия брой на в. "Будилник" (1873)
