Доверието е най-ценното нещо в политиката. Когато претенциите ти са насочени към каймака на нацията и висините на мисълта, когато до изборите остават три седмици, когато социолозите ти отреждат влизане в парламента с 1-2 процента над бариерата, тогава нямаш никакво право да го губиш.
Реформаторският блок обаче владее това до съвършенство. С упоритост и с плоски обяснения колко са единни всъщност. По-добре да си спестят думите, защото всички се сещаме за какво става въпрос. За пост. За най-важния пост - този на председателя, който ще води преговорите за следващото управление.
Радан Кънев не иска ГЕРБ, Меглена Кунева и СДС май нямат нищо против една прегръдка с Борисов. Затова двете партии подляха вода на реформаторския конгрес, който трябваше да избере Председател днес, някакво лице по предизборните плакати, ако щете, и поискаха отсрочка за митичния 10 ноември. Датата е умилителна, обаче по това време пицата-баница вече ще е раздадена.
В последния момент СДС и ДБГ получили сигнали от непартийни граждани, че това ще доведе до раздори, а после прогледнали, че нямало ясни правила за Избора, защото очевидно досега са пребивавали в друга държава или в друго измерение.
Ясно е, че Лукарски няма шансове срещу Радан Кънев, основен фаворит за Поста. Ясно е, че Меглена Кунева очаква възмездие, след като Светослав Малинов й отмъкна мястото в Европарламента под носа, засега тя предпочита да играе с инсталирането на Лукарски, вместо лично да участват в битката.
И повече от ясно е, че провеждането на конгрес, с делегати от цялата страна, не е кръчмарска вечеринка, която отменяш с едно обаждане по телефона или едно съобщение на пресцентър.
Реформаторският блок вече трябваше да е избрал лидер, за да има легитимност и тежест при преговорите за следващото управление, да има кой да поеме отговорност при лош резултат на 5 октомври, а в момента - да има спокойствие да води предизборна кампания.
Вместо това, съюзът изпадна за пореден път в обяснителен режим и за пореден път отрича очевадното - че се тресе от раздори и вътрешни съглашения. Заради единия Стол, вечната Ахилесова пета на десницата.
За кой ли път. Някой изненадан? Единственото неизвестно е докога ще продължи това пропадане.
