Има една особена порода български шофьори - недосегаемите дървосекачи.
Те сядат зад волана (или се домогват до него чрез лазене, набиране и разни други упражнения, в зависимост от физическото си състояние), настъпват газта до ламарината и карат уверено към смъртта, без да знаят накъде са се запътили.
Те разчитат на служебното си положение, на статута си на "братовчед" или "колега", не спазват ограничения и правила, говорят по телефона, докато шофират, пият, колан не познават, страх - също. Защото са недосегаеми.
А за колата на кого му дреме, нали е служебна. И така докато някое дърво или мантинела не разбие заблудите им... катастрофално.
Пияният областен управител на Разград Петър Василев едва ли е вярвал, че служебният "Мерцедес" ще го предаде. Едва ли е подозирал, че няма да вземе завой след прав участък. И има три (промила) причини да смята така - областните управители КАТ не ги лови, коланът е за балъците, а и вероятно Василев смята, че за 45-те си години има завидни шофьорски умения, тествани не веднъж и дваж на градус.
И отсеченото от удара дърво, и срязаната служебна кола обаче сочат друго. Докато лекарите се борят за живота на Петър Василев, който май бил на сватба преди инцидента, сигурно десетки хора, които е можело да бъдат на седалката до него, си плюят в пазвите и благодарят на Бога.
Ако Василев оцелее (дано!) и се докаже като типичен БГ джигит, той вероятно пак ще седне пиян зад волана. Така поне сме свикнали да правят останалите от тази "порода" - пак не слагат колан, пак са недосегаеми. Защото няма кой да им каже, че не са. Докато вие давате 20-левки на катаджии, те ще показва служебните си карти и ще потеглят отново с пожелание за "хубав ден".
Сега е моментът за възмущение от подобно непристойно му поведение! Иначе всеки, на когото му се е разминало, има стимул да подходи както мнозина преди него - да се амбицира да докаже своята свръх недосегаемост. А това се прави чрез пълна програма - пиян, без колан, със спътник до себе си и без книжка. Иначе казано - тотал щета.
