Публикуваме коментара на Светослав Иванов от предаването "120 минути" по bTV, а видеото можете да видите тук.
Очаквано, но сякаш неусетно вече сме под седем милиона. Данните на националната статистика, които бяха представени в края на седмицата, са основата, върху която стъпват всички останали процеси, които образуват българската реалност днес.
Процеси, които са в резултат на свиването ни като народ и предопределят политическата, икономическата и социалната картина в страната. По-малко хора, по-малко енергия за промени.
През седмицата видяхме и първата ясна фотография на черна дупка. Изкушените от астрономията знаят как една звезда се превръща в черна дупка. Това се случва в резултат на нарушаване в баланса на взаимодействие на две противоположни по посока сили.
От една страна са ядрените изригвания във вътрешността на звездата, които я карат да се стреми към безкрайно разширяване, и от друга страна гравитацията, която чрез натиска си, я поддържа цяла. Когато тези изригвания загубят своята сила и интензитет, намалява и енергията.
Така, под натиска на гравитацията звездата започва да се свива, докато не изчезне, сякаш никога не е съществувала.
Тези закони на физиката и на Вселената са толкова универсални за всяка област на живота. Ако в едно общество започне да угасва огъня, ако то изгуби своята вътрешна динамика и гражданска енергия, то започва да се свива към вътрешността си. Свиващите се общества гледат към себе си и все по-малко мислят за случващото се отвъд. А гравитацията, освен политическа, икономическа и социална, е сила, идваща от заобикалящото същото това общество пространство. То мачка все по-отслабващите народи под напора на глобалните процеси.
По данните на националната статистика средната възраст на българина вече е 43 години и осем месеца. И този човек е уморен. На моменти, той се чувства като пенсионер без да се е пенсионирал. На него вече или му е през...., или се хвърля в крайности. Той не вярва на никого и не се стреми към нищо, което да е встрани от бита. Той се чувства все по-смазан от тежестта на гравитацията.
Нови над 30 000 души са напуснали България само за миналата година. Всеки втори е в златната си, трудоспособна възраст. Тези хора ще липсват на българската икономика, те ще са онези липсващи на чуждестранните инвеститори, които все по-трудно планират растеж на бизнеса си заради намаляващата работна ръка.
Но можем ли да ги обвиняваме? Всеки търси личното си щастие, за него и за неговото семейство. Никой не трябва да пропилява най-хубавите си години, за да е нещастен.
На тези хора не им е лесно, в никакъв случай. Много от тях не успяват, но поне опитват. Трябва да сме сигурни и че много от тях са готови да се върнат.
Когато отново се събере критична маса от гражданска енергия, която с нова сила да разпали огъня в нашето общество. Със същата сила, която да върне баланса, който позволява на една звезда да се разширява, без да бъде смазвана от гравитацията.
Логичният въпрос е - има ли потенциал изобщо днес да се породи подобна енергия? И знаете ли, отговорът не се крие в политическата гравитация, а е по-скоро резултат на все по-слабите вътрешни съпротивителни сили.
Нека бъдем реалисти - свиването ще продължи. Въпросът е докога?
Въпросът не е колко милиона сме, а колко работа вършим. Как се чувства населението, е едно, а какво прави същото население, за да подобри положението си, е друго. И първото е следствие на второто, а не обратно. Апостол Павел казва, с вярване ходим, а не с виждане. И ако добавим и казаното от ап. Яков, че от делата се вижда вярата ни. То ние сме точно там където трябва да сме, и да обвиняваме някой друг за положението ни, е смешно и тъжно едновременно.
То е ясно,че повечето сте червени тролове,но кой ще ви повярва на лъжите,че нямало пари?! БВП на България е 100млрд.,но тя отделя за пенсии 5млрд.!
бароне, въпроса не свършва с пенсионирането, за това говори ап. Павел. ...а ако чакаш на пенсионната система, въобще не се коси за цифри, всичките клонят към нула.
Има сходство между механизмите превръщащи една звезда в черна дупка и едно умиращо общество. Но има и разлики. Звездата претърпява преобразяване под натиска на собственото си гравитационно поле, докато обществото умира подобно на живо същество. Първо се разрушават връзките между отделното същество и останалите. После се разрушават връзките с най-близките; семейството и старите приятели. Накрая идва и вътрешната разруха. Но докато при отделното създание това е естествен процес, то в един социум това е следствие от поява на нещо неестествено. Може би зловредно външно влияние, може би поява на вътрешен сговор между нездрави индивиди заели господстващо положение. А може и двете. В такива случаи единствено връщането към изконните ценности; любов към ближния, към семейството и към рода може да избави болното общество от разрухата. В такива случай само вярата може да бъде спасение, но никога парите.