Тези дни не е лесно да си Станишев. То не беше загубата от омразния противник, то не беше приятелски огън от коалиционния партньор, то не бяха номера (с преференция). Дори Брюксел не го спаси. И там се намери журналист да му досажда с въпроса за оставката. При това на български език. Не разбраха ли най-после?
Оставката е мръсна дума в БСП още от времето на Николай Добрев. Власт не се дава. Иска се вот на доверие. При това от подбрани другари, че да не стане засечка (то се видя - една минута невнимание и No.15 измести лидера). При това не просто подбрани другари, ами и също толкова виновни.
Как Станишев иска вот на доверие от Димитър Дъбов, шеф на предизборния щаб на БСП (когото Цветан Цветанов лично поздрави за провала в родния му Шумен)? От Мая Манолова, автор на Изборния кодекс, който издъни партията? От Илияна Йотова и Георги Пирински, втори и трети в листата, едва събрала 18,9%, и то при никаква избирателна активност? Че даже и от Драгомир Стойнев.
От европейските избори през 2007 г. насам БСП все е в режим "анализ на загубата". А на въпросите за личната отговорност се отговаря в първо лице, множествено число или с "Те", враговете.
Какво от това, че социалистическа партия стана символ на унижението на миньорите от Бобов дол? Какво от това, че партийци по места правят организиран саботаж на лидера си? И какво от това, че обикновените лявомислещи хора просто не отидоха до урните?
Сергей Станишев трябвало да става еврокомисар. Петър Курумбашев вече си бил записал децата в белгийски училища.
В БСП вината я поемат само с мезетата.
