Надеждата е нещо със крила
Което каца във душата
И тихо там запява без слова
И никога не спира песента.
Но тя и през виелица се чува
И каква ли буря трябва да бучи
Тази малка птица да надвие
Която топли толкова души.
Слушала съм я в замръзнала земя
И в пущинаците, и на брега
И странно, в студ и пек, тя никога
От мен не е поискала троха.
С това прекрасно стихотворение "Надеждата е нещо със крила", на поетеса, която почти не е била издавана приживе, желаем на всички топлина в душите. От екипа на Webcafe.bg
Уважаемо УебКафе, Поздравявам Вас и читателите на сайта Ви с едно стихотворение на Валери Петров! ДОБРИТЕ ПИСМА Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни. Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен, листото, с радост богато, е вече летяло за мен. Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – Добрите писма са на път! П.С И нека празничните снежинки затрупат всичко горчиво, казано дотук! Нека простим за всичко лошо, извършено един на друг! И дано се сбъдне всичко, което пожелаем за себе си, за близките си и, разбира се, за България!
Заклинание Не отминавай никое "обичам те" , прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те" , защото ако то не те намери, вселената от скръб ще потрепери, звездите ще помръкнат от обида. Изостряй своя слух - да го дочуваш, със всички свои сетива улавяй блуждаещия знак на всеотдайност... А ако ехо в теб не се събуди? Отново се поспри, не отминавай : да те погледат остави очите , да те запомняг щедро до насита. И после в сънища да те извайват. С това великолепно стихотворение на Николай Христозов пожелавам на целият екип и всички участници във форума весала посрещане на коледните и новогодишините празници. Реших да го сложа, след като прочетах последните два материала в Book.Me. Момчета и момичата! Хора! Изпитах на гърба си, какво значи да си чужд с най-близкия си човек. Разбрах колко лесно се стига до мислите за това, как хората не са си нужни повече. Разбрах също и това, колко труден и мъчителен е обратният път. Затова, приятели, поне в Коледната нощ поспрете малко. Погледнете в очите на този, който е до вас, колкото и трудно да е понякога това. И може би ще разберете, че не е било нужво да търсите щастието другаде. Защото то е било до вас....