Няма какво да се лъжем. За когото и да гласуваме, получаваме едно и също - ДПС. Без техните сюблимни гласове в пленарната зала решенията не минават. Толкова е просто и няма никакво значение дали формално са във властта или не.
Пламен Орешарски го разбра, Сергей Станишев го разбра, а сега и ГЕРБ открива топлата вода за втори път, след като ДСП (и „Лидер" за гарнитура) подкрепиха спорните им пенсионни промени, които накараха дори БСП да се оплаче от национализация на частните пенсионни фондове.
Още докато се сформираше кабинетът „Борисов 2", ДПС предложи да подкрепи правителство на малцинството само на ГЕРБ, но в крехката следизборна ситуация Бойко Борисов не можеше да си позволи да приеме.
Два месеца по-късно пластовете се наместиха и всичко се върна в началната си форма. Ако избереш лява партия, получаваш ДПС. Ако избереш дясна партия - получаваш ДПС. Ако избереш центристка партия (за каквато минаваше НДСВ), получаваш ДПС.
Тези дни Лютви Местан отново заговори за предсрочни избори и не е изключено, както подаде оставката на кабинета „Орешарски", да подаде оставката и на този кабинет. Независимо коя партия е мандатоносител, браковете по сметка с ДПС винаги имат един и същ резултат - дори и при неформалните, на раздяла винаги губи партньорът на Движението.
За наше нещастие коалиционните партньори на Герб имат един единствен ход при политическото маневриране - напускане на коалицията. Това е все едно всеки път, когато жена ти не е на твоето мнение да я плашиш с развод. На третия път вече никой няма да те слуша. А Бате очаквано попада (ще не ще) в прегръдката на единствените в този парламент (освен може би БСП), които имат някаква що годе прилична коалиционна култура. Гледайки отстрани българските политици ми напомнят на футболистите в родната А група - толкова са посредствени, а грешките им толкова детински, че имам чувството, че аз ще се справя по-добре. В живота не винаги печелиш, понякога се налага да правиш компромси, не може така като малките деца. Що се отнася до автора - самотот заглавие подсказва нивото му.