Бележка: Докато четете този текст, цял кош с шеги за мотористки изпопадаха на пътя.
Какъв е проблемът Елена Йончева да оглави европейската листа на БСП? Със сигурност не е проблем на политическия маркетинг, дори напротив. Каква по-сочна предизборна интрига от шекспировата трагедия на Сергей Станишев? Какъв по-дързък и красив сапунен сериал за отрудената червена аудитория.
Едва ли националните медии щяха да се занимават денонощно с разбитото сърце на лидера на ПЕС, ако Корнелия Нинова не бе забила ножа на инат. За допълнителен кинематографичен ефект - бившата му сърдечна другарка завъртя острието в раната. Сценарият за "Оскар" сам се пише.
Какъв е проблемът с мястото на Елена Йончева? Вярно, не се получи опитът за уау-ефект от "пряката демокрация" в БСП, доколкото класирането й беше подсказано от Нинова още преди няколко месеца.
Но къде е писано, че първенството в листата се пада на най-високопоставения фактор в партийната номенклатура? БСП е доказала, че този план не работи. Точно преди 5 години Сергей Станишев сам подписа политическата си присъда с необяснима самоувереност - оглави европейския отбор на социалистите и допусна двоен провал както срещу ГЕРБ, така и срещу световно неизвестния си съпартиец, останал в историята като "Феномен 15/15".
Какъв би могъл да е проблемът на Йончева?
Не за първи път социалистите изпращат в Европарламента бивша журналистка с кратък депутатски опит, а досега практиката не е давала засечки, тъкмо обратното. Илияна Йотова например беше един от най-активните и разпознаваеми евродепутати не само в кръга на БСП, но и сред цялата българска квота в Брюксел. Благодарение на този капитал, трупан в продължение на 10 години, Йотова успя да се върнe обратно в националната политика, като прескочи няколко нива на играта до вицепрезидентски пост.
Каквото и да си говорим, Елена Йончева не е кандидат по калъпа "Пирински" - не страда от синдрома на естествената амортизация от властта, доколкото й липсва биография в управлението. В досието й не присъства черният печат "гласувала за Пеевски", от което и самата Нинова, и Станишев, и Миков, и Мая Манолова не могат да се отърват.
Не е и от хората, които ще обърнат другата страна след първия удар от опонента. ГЕРБ сами превърнаха Йончева в опозиционна икона, след като я поставиха в позиция на гръмоотвод на прокуратурата, а Борисов я маркира като "първа (заплаха?) дама" на републиката. Да сте чули скоро критика срещу Корнелия Нинова и приватизаторското й минало в "Техноимпекс"? Няма и да чуете до края на май 2019 г.
Всичко хубаво, само че Елена Йончева има проблем. Има сериозен проблем, и той не е Сергей Станишев.
Проблемът й е в това, че всяка от нейните потенциални сили поражда неизбежната й слабост като кандидат.
Йончева се приема за новата надежда за левицата - колкото по-неопитна в партийните апаратни войни, толкова по-отдалечена от цапаниците в кухнята на "Позитано" 20, съответно, толкова по-добре. Само че за последните 2 години тя смени три различни политически позиции, а институционалните й постижения някак не са безспорни. В началото на 2017 г. влезе в администрацията на Румен Радев със засилка от предизборния му щаб. По-малко от месец по-късно, Йончева вече подгряваше публиката като водач на листата на БСП-Хасково, съответно - стана депутат.
Равносметката: От началото на съществуването на 44 Народно събрание досега тя се е подписала под три колективни законопроекта на ПГ на "БСП за България" и седем предложения за промени преди второ четене.
Ако националният парламент се е оказал тесен за душата на Елена Йончева, никой не може да обясни какво ще търси тя в ЕП - институция, в която процесите по вземане на решения са многократно по-тромави и пипкави.
Двете години от стажа на Йончева в НС всъщност бяха посветени на "ашладисване" между разследваща журналистика и добрата стара война на компроматни флашки - първоначално удари силно по ГЕРБ с разкриването на кумовските назначения в община Хасково, натисна и по болното място с качеството на пътната инфраструктура. Оттам нататък обаче практически резултати не се видяха - включително доказателства, издържащи пред съда, достатъчни за окончателни присъди. Оптимистите в БСП може би ще трябва да посмалят малко ентусиазма си, че номинацията на Йончева ще привлече орди от безпартийни, разочаровани от ГЕРБ и презиращи "паралелната държава" избиратели.
Последният въпрос е първи по значение: има ли намерение водачът на листата на БСП да става евродепутат?
Достатъчно е да се заслушате в посланията от първото интервю на Йончева след лидерската номинация, за да разбрете, че в момента и тя гадае отговора на горния въпрос.
Няма друго обяснение за това, че кандидат-член на ЕП през 2019 г. обвързва парите от фондовете на ЕС с качеството на здравеопазването или нивото на пенсиите в България (ЕС никога не се е занимавал със субсидиране на осигурителните системи на страните-членки), или обвързва "връщането на достойнството на българите" и "битката срещу Грабежа" с работата на бъдещата Европейска прокуратура (в нейната юрисдикция влизат само разследванията за финансови злоупотреби с еврофондове и ДДС-измами, не шуробаджанащината и вътрешнобюджетни корупционни схеми).
Дали БСП целенасочено жонглира с неверни послания по адрес на ЕС, или просто партията "толкова си може" - няма особено значение.
Резултатът е неприятно заиграване с очакванията на масовата публика, което в дългосрочен план ще излезе през носа на левицата.
И това е по-голям проблем, отколкото кариерното развитие на Сергей Станишев в ПЕС или вътрешноведомствената му кавга с Корнелия Нинова.
Събитията през последните месеци показват само едно: европейските партийни семейства вече не са мерител за каквото и да е в български контекст. Новото деление преди Евроизбори 2019 е по съвсем различна координатна система: популизъм vs. технокрация и национално фрагментиране vs. еврооптимизъм.
Когато разположите върху нея главните действащи лица, ще разберете защо БСП внезапно прегърна безпартийната кандидатура на Елена Йончева, за да бламира окончателно Сергей Станишев.
