Не за пръв път се случва дете да пострада или загине от оръжието на свои близки или познати. Проблемът е че газовият пистолет не се води като огнестрелно оръжие в България и правилата за съхраняването му не са стриктни. Масово газови оръжия се преработват в бойни, боеприпаси се съхраняват не по надлежния ред, деца имат достъп до тях и трагедии не липсват.
За отговорната за контрола върху оръжията служба у нас - КОС, чуваме само при подобни инциденти или при кампанийни акции по изземане на боеприпаси. Междувременно по села и паланки дядовци спят с брадви под възглавниците, а в скриновете им дремят пушки, пистолети и цели кутии патрони.
Пълното бойно снаряжение обикновено се оправдава със страха от набези на крадци. Оправдан страх, наистина, но апашите идват в домовете ви чат пат, а децата ви са там постоянно. Основната отговорност все пак е на родителите.
Не може ежедневно да ставаме свидетели на това как майки крещят панически на децата си да не пипат това или онова, защото е "акано", да внимават да не ожулят коляно, да не тичат, да не скачат, да не падат и да не правят всички нормални "детски" неща.
Същевременно бащите им (в повечето случаи) държат цели бойни арсенали - било защото са запалени ловджии или просто за да се бранят от евентуални недоброжелатели.
Проблемът у нас не може да се мери с мащабите на този в страни като САЩ, например, но поредният инцидент показва, че проблем има. И той е най-вече в манталитета.
Всяко хлапе е стреляло с пушка, със служебния пищов на баща си, ходило е на лов, стрелбище или просто е целило пъдпъдъци. И в това принципно няма нищо лошо. Само че така се поражда интерес към оръжията. А да лишиш детето от нещо, което му е интересно, съгласете се, е трудна задача.
Правилното съхранение на пушки и пистолети обаче е ангажимент, който родителят трябва да поеме. Да притежаваш пистолет е преди всичко огромна отговорност, защото в ръцете ти е поверена смъртоносна сила. Достъпът на деца до оръжия би трябвало да е ограничен и да е първа грижа.
Липсата на дисциплина също е огромен проблем и това перфектно личи от стотиците притежатели на законно оръжие, които всяка Нова година се считат за задължени да изпразнят един пълнител във въздуха.
Защото и в театъра, и в живота, има ли пушка на стената - ще гръмне. И в повечето случаи ще уцели не когото трябва. Оттам нататък кулисите падат и връщане, уви, няма.
