Европа я чакат тревожни дни. И много вероятно е това, което ще видим до 16 април да е само "тийзъра". На тази дата една съседна на България страна с население от 80 млн. души - горе-долу толкова, колкото живеят и в Германия, почти сигурно ще осъмне с президент с неограничена власт.
Към момента Реджеп Таийп Ердоган все още не е спечелил битката за Турция, за която се подготвя от години.
Остава му съвсем малко до целта. Колкото за една финална обиколка из недружелюбната Европа на турските министри.
Но същата тази Европа, която години наред играе по свирката на властолюбеца от Анадола с голямо его, също е в предизборен период. Холандия тази седмица, Франция след месец, а след това и Германия са изправени пред сериозни предизвикателства и трудни избори.
И изведнъж същата тази Европа му дръпна черджето под краката. С пълна липса на желание за реформи и - даже напротив - със засилване на тенденциите към тоталитарно управление - Турция на Ердоган вече никак не се вписва в плановете за сътрудничество с ЕС. И Европа вече не се бои да го каже.
Затова, а и по свои вътрешнополитически причини, Германия, Австрия, Швейцария и най-вече Холандия, цапардосаха самозабравилия се управленец точно там, където най-много боли - в неговите имперски амбиции.
Съпротивата от страна на Холандия и Германия срещу замислените обиколки на членове от турското правителство за предизборна агитация може и да изглежда крайна мярка, но пък виковете за несправедливо отношение от страна на Ердоган предизвикват само подигравателен смях.
Всички са наясно, че неговите заплахи за сезиране на международните институции са просто драматургия, последни предизборни намеци, че Турция е демократична. Кого ще призове Ердоган на своя страна - Международния съд на ООН със седалище в Хага ли? А може би Европейският съд по правата на човека в Страсбург?
Но когато си безсилен, винаги можеш да разчиташ на троловете в интернет - ЕС вече много добре знае това, благодарение на опита си с постоянната руска пропаганда.
Затова фактът, че сутринта в сряда Тwitter oсъмна "издраскан" със свастики от турски фенове на Ердоган - не можа да впечатли никого.
Последните опити на султана и на неговите поддръжници да настъпят континента по неговото болезнено минало, свързано с разрухата в следствие на нацистката окупация, предизвикаха само подигравки.
Защото турските тролове са доста далеч от истината - нацизмът отдавна е напуснал Западна Европа, въпреки популисткото говорене на местно ниво. Истинският фашизъм отдавна се е насочил на изток и съвсем скоро ще окове съседна Турция.
А тогава е сигурно, че и двете страни в този нелеп "скандал" ще замлъкнат. Едната - европейската - защото нейните думи няма да бъдат чувани повече, а другата - ориенталската - защото ще е твърде заета с работа по утвърждаване на собственото си вътрешнополитическо величие.
