Депутатите пуснаха банковата цензура на първо четене, така че внимавайте какво говорите. Най-добре не споменавайте нищо за никакви банки, за да не похлопат униформените господа на вратата ви.
Имате право да мълчите, а ако имате въпроси, просто слушайте какво казват т.нар. „компетентни органи", „държавни институции" и техните ръководители.
Ето няколко примера:
- БНБ предлага промени в Наказателния кодекс, с които истината става нейна изключителна привилегия - затвор за всеки, който злонамерено смущава с приказки банковата стабилност, но и с „други сведения", което може да означава всичко
- Прокуратурата иска да сложи ръка върху банковата тайна на незнайно чии депозити и в кои банки. Съдът й е разрешил, засега само за сметките на кредитополучателите на КТБ
- Управителят на БНБ Иван Искров установява чрез прокуратурата, а не чрез своите квестори в КТБ, че кредитните досиета за 3.5 млрд. лв. са си там, но просто са едни празни папки
- Човекът, който трябва да надзирава отпускането на подобни кредити, се казва Цветан Гунев и мълчи, докато е в отпуск, защото е разследван
- Едни чували с пари, достатъчни за препълването на баничарка, се изпаряват за три дни от творчеството на държавното обвинение, макар това да е негова собствена формулировка. За обратното говорят и Стоян Александров, и главната счетоводителка Мария Димова, макар да не уточняват дали с куфафи, чували или кутии за обувки са изнесени крупни суми
- Премиерът Пламен Орешарски се покри, а днес замина за Брюксел без да е казал дали ще предлага европейски комисар и кого, но междувременно успя да предложи актуализация на Бюджет 2014, която дори БСП не хареса (после обаче излезе с подкрепяща позиция), а ГЕРБ пак мисли как да не влезе в пленарната зала
- Цветан Василев още е във Виена, но у нас се намира в разкрачено състояние между бъдещ свидетел и вечен обвиняем. Татяна Дончева защитава главната му касиерка
Такива са събитията от последните няколко дни - развален телефон по цялата верига - от политици до експерти и журналисти - по една и без това сложна материя. И вместо някаква яснота или поне насока за бъдещето, страничните наблюдатели на сагата остават с усещането за хаос и дезинформация.
Ако върнем лентата още по-назад, картинката става все по-размазана. Сега да зададем въпрос - кой не трябва да говори за банките? Тези, които питат, или тези, които отговарят с нови въпроси.
Май ако всички млъкнат, ще е най-добре. Нали чакаме европейски надзиратели. Те поне внимават, когато приказват.
