Те са едни от големите имена на световната сцена. Чуждестранните медии се надпреварват да пишат за тях. Имат български произход и не се отказват от него. Но у нас някои „патриоти" не ги считат за българи. Защото не живеят в родината.
Миналата седмица почина Цветан Тодоров, световноизвестен интелектуалец, напуснал България през 1964 година и останал да живее през целия си живот в Париж. Философ, литературовед, антрополог и есеист, един от най-влиятелните хуманитаристи на нашето време.
В България новината от мнозина бе посрещната с въпроса : "Кой е той?" И последвалата присъда: „Какъв българин изобщо е тоя?"
Подобна е и оценката за друг творец от български произход - Кристо Явашев. Защо не идвал в България, защо се прекръстил на Кристо. Също като Цветан Тодоров, Кристо емигрира в Париж още като студент. После заминава за Ню Йорк.
Причината двамата да не се завърнат у нас обаче, по-скоро трябва да се търси в характера на времето. Те са обявени за невъзвращенци, на Кристо не му разрешават да дойде дори на погребението на майка си.
Важното е, че те никога не се отричат от българския си произход. В екипа на Кристо има много българи. Пробите на плаващите кейове на езерото Изео са направени в Созопол заедно с българския водолаз Росен Желязков.
Щеше ли Кристо да бъде Кристо, ако беше останал в България? Най-многото, което би могъл да постигне по времето на комунизма у нас, е да участва в общата изложба на заслужили артисти в Шипка 6.
Подобна е и историята на Теодор Ушев, който е номиниран за Оскар за филма „Сляпата вайша". През 1999 година той емигрира в Канада и там намира поле за развитие. Но не забравя България, както се вижда и от номинирания за Оскар филм.
Всички се радвахме от новината, че друг българин - Владимир Койлазов е награден от Академията на Оскарите в категория „Научни и инженерни технологии. Но освен в София, неговата фирма има и седалище в Балтимор, Лос Анджелис, Сеул и Токио. Успехът му идва благодарение на участието на неговия софтуер в световноизвестни филми.
Затова спорът българин ли е Кристо, творец или просто опаковчик, какъв българин е Цветан Тодоров и дали Теодор Ушев е нашенец, щом живее от години в Канада, е несъстоятелен. Това са хора-граждани на света, за които границите, времето и пространството нямат значение. Те са едновременно българи, американци, европейци, французи.
По една или друга причина те не са намерили своето щастие в родината, но това не ги прави по-малко българи. С хейт и еднозначни присъди освен да си вдигаме кръвното във Facebook, друго няма да постигнем. Нито Кристо ще стане по-малко известен, защото някой в България не го признава.
Истината е, че не можем да предложим поле за изява на големи таланти. Особено в средата, където Нане мечтае на Вуте да му е зле, и националната кауза е всички заедно да тънем в блатото.
А нещата може да бъдат по-различни. Доказа ни го Григор Димитров, който за няколко месеца ни направи толкова горди, че сме българи. Но неговият успех, както и този на всички големи българи - е плод на много усилия, пот и сълзи. Затова нека им се радваме от сърце, благодарение на тях, хората споменават с добро и България.
