Някои по погрешка мислят, че на 3 май отбелязваме Световния ден на свободата на словото. Всъщност истината е, че тази дата е определена от ООН за Световен ден на свободата на печата (World Press Freedom Day), но грешки се случват.
Изглежда и Веселин Марешки, лидерът на партия "Воля", се е по(о)бъркал. Вероятно е предположил, че щом честваме денят на свободата на словото всеки може да плямпа каквото си реши.
Марешки обяви, че партията му планира да инициира референдум за излизането на страната ни от НАТО, за да не дава българският народ "няколко милиарда" за "безсмислена купчина желязо". Така депутатът обобщи плановете на правителството за модернизиране на армията.
Че предложението е популистко, едва ли някой има съмнение. Все пак ще се намерят и такива, които ще подкрепят Марешки и неговата идея - толкова пари се дават за пропаганда.
Няма да се замислят за сложността на подобно начинание, нито за възможните последствия от него. Например, че "България извън НАТО" означава много повече милиарди за отбрана. Или че милионите за организирането на този референдум също те ще ги плащат.
Това са онези около 25 процента българи, които според изследване на "Екзакта" ни искат вън от Алианса. Ето, че техният герой се появи, носейки изкушаваща възможност желанието им да стане реалност. Може би защото осъзнава, че с представянето си до момента в политиката, "Воля" трудно ще влезе в следващото Народно събрание.
В българската политика се влиза ударно, с най-високия възможен резултат. Да го покачиш на следващ вот е трудно, ако не и невъзможно. Много по-лесно е да бъдеш забравен от избирателите и изхвърлен бързо и безболезнено.
Популизмът е един от начините да оцелееш в политиката - нещо, което Марешки вече е научил. Там рекламата е не по-малко важна от тази във всеки друг бизнес, дори (или особено) когато е подвеждаща.
Ето защо не е изненадващо, че идеята за референдум е "една от големите инициативи" на "Воля" по пътя към изборите за европейски парламент през 2019-а.
Добре, че подобно на други любители на популистките изказвания и идеи, лидерът на "Воля" разчита на кратката памет на българските избиратели. Иначе някой ще вземе да се сети за едно негово изказване от 17 октомври 2016 г., от кандидат-президентската кампания на бизнесмена, в което той убеждава електората в НАТО-вската си ориентация.
"Ще работя да сме лоялни членове на НАТО, но не с клакьорство и заклинания, а с реални способности на въоръжените ни сили, ще работя и да сме реален, и ефективен член на ЕС, както и да поддържаме партньорски отношения и със световните икономически сили като Бразилия и Китай, с всички потенциални партньори на независима България."
Позицията още стои на сайта на MareshkiZaPrezident, но, изглежда, е излетяла от собствената му глава през последната година и половина.
В политиката такива неща се случват. Не са редни, но се случват. По-тревожен е въпросът вярва ли си Марешки, че България ще е "независима", когато излезем от НАТО. Вярва ли си, че страните от Алианса ще ни "подарят" ей така самолети, от добра воля.
Изказването на Марешки идва от интересно място – среща на десни политически лидери, домакинствана от лидера на Френския национален фронт Марин Льо Пен. Може всички тези изказвания да са провокирани от нейната силна аура и когато лидерът на "Воля" се прибере у дома идеята за референдум бързо да бъде забравена (след разговори с ГЕРБ, например).
А за какво точно говори той? За проектите за модернизация на сухопътните войски и военновъздушните сили, които са на стойност 2 милиарда и 700 милиона лева до 2024-а. Суми без ДДС, както отбелязва самият военен министър Красимир Каракачанов.
Ако Марешки, неговите колеги в Народното събрание и най-вече последните няколко правителства имаха ясна представа за това в каква насока да върви българската армия, може би тогава част от разходите щяха да ни бъдат спестени. Може би идеята за "българска войска" нямаше да предизвиква иронични усмивки и тъжни погледи.
А не сега Каракачанов да ни обяснява, че сме "започнали погрешно през 2015-2016 година с проекти за авиацията и за флота", а Марешки да крои грандиозни и невъзможни за реализиране планове за това да ни изкара от Алианса. Но така се говореше и за излизането на Великобритания от Европейския съюз, а видяхме каква я надробиха Найджъл Фараж и компания на Острова.
Все пак Марешки вече има опит в инициирането на референдум, макар за първия му такъв така и да не стигнаха подписи. Просто сега иска от всички ни не да оправим аптекарския бизнес, а да "оправим" задружно външната политика и националната сигурност на страната.
