„Радиация! В паника е цяла нация!
Радиация! Каква нелепа ситуация!“
(текст на песента "Радиация" на Нови цветя)
Десетилетията минават, а сякаш нищо не се променя. Няма как човек да не се замисли за това след като отново се заговори за радиационен облак, който идва от териториите на бившия СССР и спокойно прелита над Европа. А отново разбираме за това постфактум.
На 10 ноември стана ясно, че френският Институт за ядрена безопасност IRSN е засякъл облак от радиоактивно замърсяване над Стария континент. Според френските учени инцидентът вероятно е станал между 27 септември и 13 октомври в района на Русия или Казахстан.
Повече от седмица по-късно (и около месец след събитието) руската метеорологична служба все пак призна, че в края на септември в страната наистина е имало завишена радиоактивност.
Данните са за региона на Южен Урал. Там се намира комплексът „Маяк“, където се преработва отработено ядрено гориво. Засега по стара социалистическа традиция "виновни няма", ама и "опасност няма".
Миналият месец обаче властите там въобще отрекоха да има повишени нива на рутений-106.
Тази игра на скрито-покрито е пример за това, че за 31 години някои неща "в руско" са си все същите.
По света може и да хрупат моркови и чия в търсенето на вечен живот, но в Русия информацията за масово ползване не е особено на почит.
При аварията в „Чернобил“ през 1986 г. не Съветският съюз, а Швеция първа съобщава за радиоактивно замърсяване в атмосферата. 36 часа са нужни на властимащите в СССР да наредят евакуация на жителите на намиращия се до централата град Припят.
Призрачен град, който две десетилетия по-късно ни напомня за глупавата гордост на човечеството и способността ни да се унищожаваме, играейки си със сили, които трудно можем да контролираме. И какво се случва, когато не си подготвен за най-лошото и не реагираш достатъчно бързо.
У нас по това време за радиация не се говори. Пет дни по-късно се чества 1 май, хората крачат по улиците на София и другите населени места в страната, дъжд сваля радиоактивните частици на земята, а властта крие най-сериозната ядрена катастрофа в историята. О, времена, о, нрави.
Нормално е да помислим, че за повече от 30 години всички ще са си научили урока. Все пак при аварията в японската ядрена централа „Фукушима“ разбрахме почти веднага.
Но не – за радиационния фон над Европа новините идват от западни медии, а от там и в нашите. Поне ни успокоиха, че засечените в началото на ноември завишени нива на рутений-106 в атмосферата не били опасни за живота и здравето на жителите на Европа.
Хубаво успокоение, но дори опасност да имаше, какво точно щяхме да направим? Имаме ли идея какво да предприемем, къде и дали да се скрием, какви мерки могат да ни предпазят?
Такава информация липсва. Няма я в училищата, няма я и по медиите. След края на Студената война темата „ядрен риск“ не е на мода, защото в новия век „всички сме приятели“. Решението е да потърсиш нещо в интернет, но нищо чудно да попаднеш на напътствия за това как трябва да „добавиш морска храна“ в диетата си и „да пиеш повече витамини“.
А радиоактивните заплахи не идват само от възможните аварии в АЕЦ в бивша съветска република, Япония или другаде. Живеем в една абсурдна епоха, в която вманиачен по Twitter бизнесмен контролира най-големия ядрен арсенал в света, а с един друг карикатурен диктатор редовно си разменят заплахи за „огън и жупел“. А ние стоим и чакаме шоуто, все едно са фойерверки за Нова година.
Остава утехата, че ако наистина има проблем, то „всемогъщата“ Държава ще ни предпази.
Същата държава, която едва се справя с бедствия като наводненията, например, и последствията от тях. Питайте жителите на Мизия, ако изобщо им се говори за това все още.
Какво тогава ще се случи при истинска радиоактивна катастрофа? По-добре да не питаме.
И Горбачов и Путин са правени от една партия и реакциите им са еднакви. Комунистическо дебилни!