Политическите лафове покрай земетресения не са нещо ново. Първенец в този жанр е бившият италиански премиер Силвио Берлускони, който през 2009 г. на фона на триста и осемте жертви на земетресението и над 80 000 души, останали без дом в Акуила, заяви: "Приемете временните си палатки като "уикенд на къмпинг... с гледка към плажа. Великден е! Вземете си почивка!"
В сравнение с това изказванията на нашите политици в последните динамични дни звучат достатъчно нежно - от решението на Борисов информацията за земетресния да ни бъде набивана в главите от глашатаи на МВР с мегафони до Facebook статуса на червения депутат Антон Кутев, който попита защо няколко съборени комина, един селски мост и стотина напукани къщи се превръщат в единствената национална тема и че това са измислени проблеми.
Днес пък президентът Плевнелиев ходи до БАН, разгледа графиката на земетресенията, регистрирани през последните 60 години, и заяви, че Господ е българин. Видно от датчиците на Българската академия на науките.
Че с такива политици имаме нужда от национална принадлежност с Рая е ясно, но още една парламентарна сценка днес ни показа, че когато на Господ му доскучае да обикаля наоколо, хич няма да ни е лесно.
Цял ден депутатите не можеха да се обединят около общата парламентарна декларация за спешните мерки за укрепване на опасните мостове по пътищата, тъй като от БСП се обидиха много на изказването на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, че тяхното управление е най-голямото бедствие в България за последните 20 години.
Наложи се Цветанов да се извини публично за думичките си, след като лидерът на червените Сергей Станишев предупреди, че само след извинение на Цветанов левицата е готова да участва в разговорите за общ документ на парламента. Цветанов размислил и го направил, а междувременно Антон Кутев пък се извини на перничани. Остава само Плевнелиев да се извини на Господ, че е споменал напразно името му...
И така цял ден в закачки от първи клас (да не се бърка с първокласни), което ни кара да се замислим какво щеше да се случи, ако депутатите трябваше да решат съвсем съвсем належащ проблем.
Най-голямото бедствие е политическото его и предлагам да го включим във версиите за края на света.
