Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мило гневниче: Акълолипсис сега

"Държавата - това сме ние. Но защо другите в нея винаги ни я съсипват?!" Снимка: БГНЕС
"Държавата - това сме ние. Но защо другите в нея винаги ни я съсипват?!"

Неделя.

Пиша ви от миналото и се надявам тия редове да ви заварват в графата с оптимистични проценти на избрана от вас статистическа извадка. Спокойните ни дни свършиха вчера. Край на нюансираните социални проблеми от богатия каталог на "Не ми се обиждай, но". Сега грижите ни вече буквално са на живот и смърт. Призоваваме се да си мием ръцете повече и от Пилат Понтийски. Този път обаче е символ на ангажираност.

Добрата новина е, че адски се развихме в приложната вирусология. Доста народ изкара ускорена доктoрантурка по материали от чуждестранния печат. Прав излезе Воланд навремето. Това, че сме внезапно смъртни, се оказа неочакван проблем. Почти не мога да си спомня от какво умирахме, преди да ни дойде това чудо до главата. Ако ще се тюхкате, не си пипайте лицето. И фейса също, по възможност.

Понеделник.

Не знам защо министър Банов не е постоянен член на кризисния щаб. Културата ни не е ли нон-стоп в криза?! Освен това човекът ми изглежда сравнително адекватен, предвид това, че от километър си личи с какво се профилактира. И все пак предлага напредничаво решение: културните институции да затворят. Хората обаче не искат някой друг да им казва кога да не ходят на театър. Те и сами чудесно не си ходят. Още повече, че моловете са отворени и е реално опасението, че цялата тетрална публика ще се изсипе там. Не всеки актьор е готов за народа. Халтурата най-бързо се предава. Истинските творци знаят, че възвишеното изкуство предлага естествена карантина и открай време качественият театър държи публиката на здравословно разстояние.

Без зрители са и някои телевизионни шоута, които за първи път могат да намерят оправдание, че никой не ги гледа.

Вторник.

Народ, който нарича шефа на кризисния си щаб "Генерал Годжи", няма да бъде лесно затрит. Не e време за шеги, викат онези, които предпочитат да стават смешни със сериозността си. Те обикновено не са много добри в шегите и когато е време за тях. Прави са обаче. Оцелели сме, понеже нашият майтап е само с безопасни неща. Ако шегата не е бяла, значи е за Белене. То у нас ни да се усмихнеш, ни да се озъбиш.

Междувременно Банов дава заден ход. Можело да се ходи на постановки, но през място. Така хем актьорът сит, хем културата – цяла. А и ако ти се доспи, използвай съседната седалка да полегнеш.

Премиерът малко кашля. Няма страшно обаче, едва ли ще го предаде на някого в операта.

Сряда.

Не следя болничните сводки, да ме прощавате. Те никога не са за здравите. Нищо не атакува така имунната система, както стресът. Но и за тази медицинска максима пак по-късно ще се сетим.

Чувал съм, че ако теглиш една дълга на вируса и обърнеш две големи, нищо не те ловяло. А ако се нагрухаш с чесън, социалната ти изолация е в кърпа вързана. И все пак трябва да се внимава с ракиената профилактика. Иначе следващата ни голяма битка след короната ще е с цирозата.

Най ме е яд, че истински загрижените, свестни и умни граждани на тая страна отново са под четири процентовата бариера на обществено влияние. Елитът открай време е свикнал да е по-притеснен за бъдещето от простаците. А то, уви, принадлежи и на тях. Нашият край на света още от памтивека е заплашен от Акълолипсис.

Четвъртък.

Социална изолация ще рече принудително темерутство. Най-после опряхме до извода, че спасява животи. А вие сте се набутали в тия социални мрежи напук на всеки риск. Новото предписание е да се работи от вкъщи. Ако питате мен, така далеч по-трудно се имитира, че правиш нещо. И за нищо на света не доближавайте баба си и дядо си. Покажете им колко ви пука за тях дистанционно. Ще запомня тоя вирус с първото официално предупреждение, че младото поколение скъсява живота на по-възрастните. При това без да иска.

Премиерът пак ми е пред очите. Слага си маска на неговите. Смете се, а уж не било време за смешки. Големи му били ушите, вика. За да ни чува по-добре, предполагам. Тия проклети гърци много избързаха с илюстрацията си на Барба Ганьос.

Петък.

Обявено е Извънредно положение. Сякаш досега нещо беше в ред. Народното събрание го одобри, което малко ме притеснява, като знам с какви депутати разполагаме, как гласуват по принцип и какво доверие са си спечелили. Всичко затваряме, освен магазини, аптеки и Черепа. Не следя вече какво стана с театрите. Тази тема в репертоара бързо падна.

Хората до един скокнаха да пазаруват. А после ще ми разправят, че не сме били дисциплиниран народ. Забелязах лично човек, който купи 40 рула тоалетна хартия. Преди това дълго стоя пред щанда с кренвирши, но накрая все пак избра по-качествения хранителен продукт. Мисля, че пропуснахме момента да призовем и други части да се мият, освен ръцете. Това не е шега. Ролките хартия ще ни трябват за летопис на съвремието ни.

Събота.

Народ, който за три дни повиши шефа на кризисния щаб от "кой е тоя Генерал Годжи" до "най-достойния бъдещ президент (добавят се всички възможни титли)", няма истински проблем с оцеляването, само с хигиената си. А се смеехте на Каракачанов, че иска да връща казармата. "Аз вярвам само на този човек" вече придружава друга снимка. Защо Алена не предупреди, че харизмата също можела да се предава.

Но шегата настрана. Положението от извънредно стана военно. Освен, че обедини дясното, генералът скастри онези, които не уважават живота, като се опитват да го живеят както преди. Основно млади хора и фризьорски салони. Отново най-люто се сдърпаха помежду си тези, които по принцип си спазваха рестрикциите. Аз, нали съм много умен, не се презапасих. И сега нито имам нещо в хладилника, нито ще изляза навън. Ако другата седмица няма гневниче, значи или съм се примирил със съдбата си, или съм арестуван заради безотговорни шеги в интернет.

Държавата – това сме ние. Но защо другите в нея винаги ни я съсипват?!

Най-четените