Докато КАТ рапортуваше резултатите от поредната си акция "Скорост", лекарите в Петрич се бореха за живота на двама тийнейджъри, пометени на тротоар от свой връстник - шофьор с книжка от 2 месеца.
В дъжд и тъмница след полунощ, 18-годишен син на баща си губи контрол върху колата си с такава скорост, че инерцията при поднасянето го качва върху тротоара. Блъска жертвите си, които са изчаквали дъждът да спре под навеса на денонощен магазин. Автомобилът помита и тях, и витрината на заведението. Всичко това се случва на централна улица в града - недалеч от сградата на старата Съдебна палата и Общината.
В резултат - момче на 17 години е с ампутиран крак, момиче на 15 г. е с фрактура на подбедрицата. И двамата се нуждаят от кръвопреливания, за да се стабилизират. "Ако нямаше болница в града и трябваше да ги карат до Сандански, децата щяхме да ги загубим", казва ръководителят на местното Спешно отделение.
Вероятно всеки може да си представи що за живот очаква двама млади души, превърнати в инвалиди още преди да са навършили пълнолетие. Без вина.
И то - защото 31 ч. кормуване и 40 ч. теория са се оказали недостатъчни за поредния злочест "герой" да научи какво се случва при аквапланинг с 1,5 т желязо в ускорение.
Възстановяването на травмите и повторното прохождане, шепите лекарства, усилията да забравят кошмара на преживяното и тормозът с търсенето на обезщетения по съдебните инстанции ще отнемат години. Впрочем - делото срещу прокурорски син, прегазил с превишена скорост двама души в София през 2011 г., още не е приключило.
За последната седмица само в Благоевградско са спрени 1831 шофьори с превишена скорост - при подобна драстична честота на нарушенията е малко късно да се питаме "Кой им дава книжките?".
По-интересно е що за контрол по движението се упражнява от МВР извън сезонните "акции", след като масовият шофьор от региона цепи напред без грижа за знаците, без мисъл за жертвите и без страх от наказание.
Глупостта на онзи, който се е взел за безсмъртен, няма да се компенсира с промяна в закона. Не става и с ръсене на захар, плискане със светена вода и ритуално хоро по осевата линия.
Когато контролът липсва и при изпитите, и на улицата, целият разговор за безопасността при младите шофьори (задължителен преходен период с придружител, по-малък брой точки към книжката) се превръщат в загуба на време.
А когато немарливостта и корупцията се качат и по тротоарите, всеки е потенциална жертва.
За промени най-горе може да се сети някой, чието дете е жертва на подобен нещастен случай. Иначе няма как да стане, политиците и ние живеем от край време в паралелни светове, където всичко е различно - и здравните услуги, и безопасността, и нивото на образование, и качеството на живот. Не пожелавам на никого да му се случва това, което на тези деца се случи, но личният интерес винаги е бил движещ и когато някой е пряко засегнат, започва да гледа на проблемите по друг начин. Алчността ще ни затрие, не друго.
Още помня случая с прокурорския син, делото по който още не е приключило. Мисля че никога няма да приключи. Тъпото копеле уби двама и съдът още не може да се сафиряса. Новият случай никого не учудва. Ако този боклук е син на когото трябва и на него ще му се размине. Тъй де, той поне не ги е убил. Само ги е осакатил. Физически и душевно. Стават такива работи, Шит хапънс ю ноу. Всяка вечер, във всеки град мотористи фучат, пишман рали пилоти дрифтират и никой не се намесва. Полицията ли? Ами тя се състои от роднини до 9-то коляно влезли в редовете й, с едничката идея за ранно пенсиониране. Това е на БКП рушвета, подаден след 9-ти Септември на "органите на реда" и вече 30 години демокрация няма правителство, което да се справи с тази каста. Глупакът дето ни е министър-председател го дава голям мъж, но само две дузини крайпътни полицаи да излязат да пушат мълчаливо и кляка. И тъй си я караме. "Няма административен капацитет" беше едно време оправданието, въпреки че администрацията ни е по-многобройна от общо взето където и да е другаде. Имаме повече полицаи отколкото в Лос Анжелис с неговите 11 млн. жители и чудовищна престъпност. И...едни келеши по пътищата не могат да озаптят.
Безразсъдство, младежки бурни хормони, самовлюбеност, безотговорност, липса на дисциплина. Новобранецът шофьор, вероятно току що навършил 18 години, се е заиграл. Непълнолетните жертви, от съседни на Петрич села, в полунощ се разхождат из Петрич или са отивали на дискотека. Класика в жанра. Къде са родителите и на двете страни? Защо се шляят след полунощ? Къде е полицията? А катализатор на трагедията е среднощният дъжд . Ако не валеше, хлапетата щяха да са вече в чалготеката, а не под навеса на будката. Опелът вероятно нямаше да се изпързаля чак до там. И щеше да им се размине на всичките. Но.... рисковете надделяват над шансовете.
Шофьорските курсове са важни, но не са първостепенни в случая. Така както в тази катастрофа - водача е с малко опит - така и в много други катастрафи с жертви и ранени - шофьорите са зад волана десет години и повече и нито помнят нещо от времето когато са се учили нито навиците им и чувството за отговорност имат някаква връзка с нещо правили преди цяла вечност. Както се казва накрая - битката се губи в съда. Ако всяка катастрафа води до бързо и ефективно наказание - дори и курсовете да не са задължителни - всеки пак ще си ги взима съвестно. В САЩ системата е такава. У нас - държавата ни вече дведесет години не може да си изработи маханизъм с който да си взима навраме присъдените глоби и обещетения от гражданите. И естествено ще си въведът някакви нови правила за взимане на книжки. Просто така е най-лесно.
"шофьорите са зад волана десет години и повече и нито помнят нещо от времето когато са се учили нито навиците им и чувството за отговорност имат някаква връзка с нещо правили преди цяла вечност" boris, това не го разбрах. Аз съм шофьор от 15 години и още помня на какво ме е научил инструктора ми. Помня много добре и правилата за движение и знам къде имам предимство и къде не. Познавам пътните знаци и ги спазвам, както и ограниченията за скорост, особено в града. Движа се и като шофьор, и като пешеходец, и съм наясно с правата и на двете категории участници в движението. Няма нищо сложно, а опитът и рутината с в плюс. Книжката не кара колата, нито нови или стари правила. Важно е самосъзнанието и чувството за отговорност. И въпреки това, както отбеляза nikkor, гадости се случват и в повечето случаи потърпевши и без вина се оказват точно хората, които искат да спазват правилата и го правят. Най-лошото е, че при пътни инциденти страдат всички по един или друг начин, без значение чия е вината. Последиците са за всички.
В някои страни като Великобритания,Ирландия например, младите Шофьори(и по принцип хората до 25) са с много по-скъпи застраховки, и книжката име провижънал не фул. И като си с такава книжка не може да караш без придружител например по магистралата. И съдебните дела за обещетения стигат до 6цифрени суми. Демек на пикльо дето е взел колата на баща си и потроши деца и чужда собственост после ще трябва да продава всички имоти и т.н да плаща обещетения. В милата ни татковина не е така