Не мина и месец от оставката на Антон Тодоров, който "уволняваше" журналисти за неправилни въпроси, а народното представителство отново блесна с нешлайфаното си остроумие.
От високата трибуна на Ротари клуб - Раднево депутатът от БСП проф. Иво Христов "художествено" диагностицира с дебилизъм 80% от масата на суверена, защото суверенът - за разлика от самия него - отказва да повярва, че Русия е права, когато съгреши дори.
Само и само да защити руските свободни съчинения по историята за спасяването на 50 000 български евреи, Христов влезе в противоречие както с официалната позиция на МВнР, така и с тази на президента Румен Радев. Само с позицията на БСП не влезе в противоречие - и няма как да е иначе, след като от "Позитано" 20 предпочетоха да си мълчат многозначително пред риска да апострофират Кремъл.
Накрая професорът от Пловдивския университет сам падна на меча си - призна с горчивина, че дипломи за висше образование се раздавали и на "олигофрени", и на "всичко, което пълзи по терена". Защо? Защото такава била тайната мисия на българското висше образование.
Уважаващите себе си ректори заплашвали уважаващите себе си "даскали" да не си ритат трудовите книжки. И те не ги ритат. И продължават да се уважават колективно и поединично.
Сложно дело е партийната интелигенция от "гражданската квота"...
Рицарят на флашките от ГЕРБ Антон Тодоров поне заслужава признание за това, че прояви рядка политическа съобразителност и подаде оставка навреме. Подвиг, който се оказа непосилен за пророка на апокалипсиса, заемащ депутатски мандат от "БСП за България".
Непостижимо се оказа и за Корнелия Нинова да покаже вратата на Иво Христов - водач на листата от 16 МИР Пловдив, където почетният консул на Русия Георги Гергов държи и ножа, и хляба.
След обвиненията във вождизъм, след другарския съд на последния Конгрес, след като дори Румен Овчаров й повиши тон, Нинова вече трудно ще си позволява да "се разбира като мъже" с депутацията си.
Колкото до соловите изпълнения на Иво Христов - след сирийската екскурзия на Страхил Ангелов и командировката на Магдалена Ташева като независим наблюдател на изборите в Донецк вече нищо не ни изненадва.
Кръчмарските прозрения, че "революция с бабички не се прави", също не предизвикват тръпка.
Също като Христов, 80% от българския народ вярва убедено, че 80% от българския народ е дебилен. Вярва го убедено, защото се смята за част от онези 20% недооценени колоси на мисълта, угнетени от обкръжаващата ги простофилия. Това, впрочем, не говори добре нито за собствената му преценка, нито за уменията му по елементарна математика. Но не е там проблемът.
Проблемът е в "това, което имаме" като най-голяма опозиционна партия в България.
Дали БСП е способна да извърви еволюцията към истинска социалдемократична партия, или ще си остане капсулирана във вечна клетост и ретроградие, раболепие по всичко "Сделано в СССР" и носталгия по безбрежния Брежневски застой, който "демокрацията ни отне"?
Ако през 2017 г. БСП продължава да се оправдава за гафове си с тъпизмите от ранната реколта на ГЕРБ, естественият подбор ще я погуби рано или късно.
Партиите, на които все неблагодарният недоразбрал електорат им е виновен, са обречени на изчезване. Ако не вярвате, направете си справка с "автентичното дясно".
