За една година в България се случиха много неща, а някои от тях - по два пъти. Полицаите блокираха Орлов мост заради заплати и отпуски. Две поръчкови убийства на бизнесмени останаха неразкрити. В центъра на София кортежът на Алексей Петров беше обстрелван с гранатомет.
Новините за кражби по селата, пребити баби и жертви на телефонни измамници се повтарят от сутрин до вечер като поредното реалити.
За последната година шерифът и "банкерът" на Галиче Ценко Чоков беше преизбран за пети мандат - въпреки палежите на коли, побои и други изстъпления отвъд закона.
Братя Галеви все още са в режим "Стелт".
За тази една година полицията не успя да разкрие убиеца на 16-годишния Георги Игнатов, наръган смъртоносно посред бял ден на пейка в Борисовата градина. Разследването тръгна куцо и очевидно ще завърши в папката "По давност".
Едва седем дни след убийството МВР свари да пусне снимки на предполагаемия нападател/свидетел на убийството - достатъчен аванс за безпроблемното му бягство зад граница. Дори гръмко обявената помощ от ФБР не можеше да компенсира изпускането му.
Една година по-късно - смъртта на Георги прилича на отворена рана.
На мястото можеше да бъде всеки - дете, възрастен, майка с количка на разходка в парка... Родителите на Георги изглежда няма да получат възмездие за загубата на сина си.
Този случай влиза в черната статистика, с която мнозина аргументират избора си да напуснат страната. Липсата на справедливост доведе до илюзията, че с телескопична палка, бокс или преправен газов пистолет ще защитиш дома и семейството си по-успешно от обаждане на 112.
Доведе до увереността, че сбиванията на пътя са по-добро решение от жалбата пред полицията - това е обективната реалност, в която живеем всеки ден.
Затова с масова радост се посреща всеки нов „национален герой", който поема нещата в свои ръце - както прави Динко от Ямбол. И няма осъзнаване на факта, че всеки проблем възниква в момента, в който някой някъде реши да изземе функциите на институциите в свои ръце.
В центъра на този омагьосан кръг стоят онези, които не искат самопровъзгласили се герои да разрешават кризи по свое усмотрение. Но или нямат избор, или нямат повече търпение да чакат помощ от държавата. Може би е време да поискаме помощ от Динко.
