Миналата седмица американският сайт TMZ скрои номер на благоприличната британска кралска фамилия, публикувайки голите снимки на принц Хари, докато той купонясва в хотел в Лас Вегас.
Когато няколко дни по-късно таблоидът The Sun стана първият британски вестник, който не се съобрази с препоръката от адвокатите на двореца да не се публикуват снимките в местни медии, изданието пусна и статия, според която поведението на Бъгинкамския дворец напомня за ситуацията от 30-те години на ХХ век около скандала с Уолис Симпсън - разведената американка, заради която Едуард VІІІ се отказва от престола. Тогава американската преса обширно отразява случая, а от внасяните от там издания се изрязват страниците с Едуард и мис Симпсън преди да бъдат пуснати на британския печатен пазар.
Според The Sun публикуването на снимките на принц Хари, който е трети по линия за британския трон и пилот на хеликоптер в Британската армия, са важно изпитание за свободата на британската преса. Те обаче се превърнаха и в нещо повече, предизвиквайки кампания на бивши и настоящи военни, които подложиха на присмех и боязливата цензура, налагана от двореца, и лакомията на таблоидите за скандали. Те публикуват свои голи снимки в създадената за целта Facebook група Support Prince Harry with a naked salute! Неин основател е 29-годишният Джордан Уайли от Блекпул, чийто баща, който е бил от кралските военноморски сили, също е сред снималите се. Кампанията върви и в Twitter, има и специално създаден сайт с описанието й.
Само за няколко дни към групата вече са се присъединили над 20 хиляди души, включително и цивилни, мъже и жени, които публикуват свои голи и полуголи снимки или просто поздравяват принца. Сред последните публикации има и „голи" човечета Lego, както и снимка на сексапилна жена във военна униформа, а една от най-смелите фотографии е на група голи израелски войници, прикриващи се с оръжията си.
Въпросната група демонстрира, че подобни таблоидни скандали не просто изправят само власт и медии едни срещу други, а често се развиват по далеч по-непредвидими линии. В случая хиляди хора доказват, че едни голи снимки на толкова важна личност, могат да бъдат възприети не като развлекателен сеир за масовата публика, която има нужда да сочи с пръст, а като повод да му покажат симпатиите си независимо от плейбойското му поведение в личния живот (който наистина би трябвало да остане неприкосновен, но е лицемерно, веднъж станал публично достояние онлайн, да бъде настойчиво "изрязан" от страниците).
Въпреки таблоидния стил на самата кампания, особено в контекста на кралския етикет, тя е изключително умилителна в опита си да покаже, че нищо човешко не е чуждо на хората по върха и че подобен скандал не бива да се смята за нещо, от което позицията и имиджа на един принц в армията може да пострада.
Кампанията поставя и въпроса за начините, по които е склонна да реагира публиката на подобно медийно съдържание. Да гледа с най-искрена радост (злорадство) сеира, да съди долнопробната журналистика - или да поеме инициативата в свои ръце. Напомняйки, че медийното пространство вече не е просто „бяло" и „жълто", а има човешко лице - потребители, които отдавна не се хранят с тъпи скандали, а ги загърбват или използват, за да извикат на „жертвата" „Ние те харесваме, пич."
Разбира се, за подобни кампании трябва да имаш съответните личности. Ни е за кого бихме го направили?
