Проводници на страшни тероризми

Ставаш към 7 и петнайсет, приготвяш традиционната чаена чаша кафе и посягаш към дистанционното. От снощи телевизорът е на National Geographic, но сега някак мазохистично превключваш на българските сутрешни блокове - знаеш какво те чака там, но все пак решаваш да провериш докъде са стигнали редакторските изстъпления в преследването на рейтинг.

В импровизирания сутрешен мониторинг влизат двете частни национални телевизии /защото за другите времето просто не достига/. По едната щатни протестърки анонсират бунт срещу пръстовите отпечатъци на министър Москов, а след тях зам.-министърът така и не успява да даде логичен отговор на въпроса с какво точно идентификаторът ще възпрепятства корупцията в здравеопазването.

Следва пространен разговор с професор-математик, който очевидно е смятан за компетентен да коментира ислямските терористи.

По другия канал иновативната форма на „тв кореспонденция" - висене пред скайпа и сбит преразказ на местните агенции - ни съобщава, че хората в Германия не са свикнали с толкова атентати един след друг, а водещите бодро питат „Е, как е настроението в Германия?" и ни информират, че техният „специален пратеник" пътува към мястото на поредния атентат.

Т.е. чака ни нова порция преки включвания от централния площад на Ансбах и доза умозрения, които ще се лашкат между „всичко тук изглежда спокойно", но „страхът се чете в очите на хората".

Разбира се, няма никакъв смисъл да очакваме „специалният пратеник" (който често е един и същ за Брекзита в Лондон, за военния преврат в Турция, за прегазените с камиона в Ница и за застреляните в Мюнхен) да издири безплатното жилище, в което е живял сирийският атентатор, да намери местните власти и да ги пита каква е логиката на тази социална практика, при положение, че на бежанеца официално е отказано убежище; да открият негови близки или познати, за да ги пита как си представят живота си в Европа.

После водещите пренасят кръвожадното си сутрешно настървение към бившия главен мюфтия, когото питат „има ли опасност от радикален ислям у нас?".

„Разбира се, че да", отговаря той и нарочва „хилядите бежанци", които влизат в страната, за проводници на страшни тероризми.

Следват новините, в които ей така, между другото ни съобщават за гастарбайтери /пак чуждоверци, разбирай/, причинили големи задръствания на автомагистрала Тракия и за поредна катастрофа по пътя към морето - „този път без жертви", почти с прискърбие обявява водещият.

Не закъснява и поантата на сутрешния прайм-тайм - „Третата световна война или невидимият враг". По тази тема разсъждават журналист и бивш шеф на разузнаването по единия канал и бивш вътрешен министър - по другия.

Единият събеседник благоразумно призозава публичните говорители да бъдат отговорни в твърденията си и да се придържат към фактите, които в случая с Мюнхен изключват терористичен акт - „По-страшно е, отколкото изглежда", упорства журналистът и развива апокалиптична картина, в която чужденци, изповядващи исляма, колят с брадви из Европа, посичат жени с мачете, изнасилват ги, трепят семейства, защото излиза с „леки дрехи", на този фон турският вицепремиер зове да бъде забранено на жените да се усмихват на публично място.

А бившият вътрешен министър прогнозира множество регионални конфликти, гарнирани с хибридни войни. И неизменна вина за всичко това има българското МВР, което се управлява лошо, защото не го управлява вече той.

„Властите в Германия очевидно укриват информация за настроенията против чужденците", укорява, на свой ред, българската водеща германските медии и ги клейми, че изкривяват и подменят действителността. Разбира се, от позицията на журналист, формиращ българската медийна среда, в която всичко тече по мед и масло - медиите са обективни, плурализмът е издигнат в култ, а свободата на словото е закон.

Следва темата „има ли ментета сред слънцезащитните продукти", както и "злоупотребява ли играта Pokemon GO с личните ни данни" - всичко това, разбира се, като част от световната конспирация за пълен контрол над живота ни.

Три часа в тв ефира са липсвали само циганите, пребитите бабички в селата, наръганите тийнеджъри по спирките и новости в рубриката „хвани крадеца", за да е пълна картината на смърт, отчаяние, безнадеждност и тотален апокалипсис, в който живеем, според сутрешните блокове.

Превъзбудените водещи и истеричните репортери допълвата картината на паралелна реалност, в която нищо не е такова, каквото ни се случва - то бива показано, обяснено и хиперболизирано с поток от ненужни думи и изкривени образи, за да се превърне в едно добре режисирано безсмислие.

В него позитивните новини и темите за успехи, напредък, развитие и култура „пробиват" само като изключение и колкото да потвърдят правилото, че добрата новина не е новина, а надеждата е загуба на време и психологически ресурс в новия тревожен световен ред.

Обществената тиня, която българските телевизии подсилват, а често и целенасочено образуват, е причината, поради която все повече активни, мислещи българи ги бойкотират.

И накрая ще останат да ги гледат само операторите, които ги снимат. Само кривата на рейтингите все така ще разцепва мрака.