През уикенда медиите жадно погълнаха първата изборна драма за годината, като следиха изкъсо вота в една община, появила се на картата като самостоятелна преди два месеца - Сърница. Изборите за местна власт се превърнаха в умалена версия на това, което да очакваме на местния вот през есента. И това е вярно, но не по отношение на електоралните нагласи.
Местните избори се различават значително от националните по това, че става дума не само за партия, но за строго индивидуални личности - съседи, роднини, познати, приятели.
А и когато в избора участват само 4 партии, от които една дори не е парламентарно представена, много трудно може да се говори за генерализации по отношение на местния вот в цялата страна. Освен това са гласували 3 000 души със сходни социално-икономически характеристики, а и в малка община от значение за гласа са и междуличностни отношения, роднински връзки познанства...и още много подобни аргументи могат да се изтъкнат като контра на идеята, че този вот има значение за електорални нагласи. Е, това може да е вярно, но само по отношение на конкретната община в контекста на следващия местен вот, който я очаква през есента.
За какво обаче наистина бяха показателни изборите в Сърница?
Малката община, която тепърва изгражда свой „местен парламент", може да не е показателна за електоралните нагласи, но със сигурност говори много за изборните практики - сигнали за агитация в деня на вота, общински съветник показва как да се гласува за партията му, а като форма на агитация се раздават броеници и стенни часовници (според кандидатът на ДПС Неги Бозов това било агитационен материал, който върви в комплект с лозунга „Ново начало"). Прелита информация за 20 лева награда за глас, както и заплахи за спиране на социални помощи. А един от кандидатите обещава 100 000 лева за нов път.
Дребните подаръци и гръмките обещания говорят за едно - ако по някакъв начин изборите в Сърница могат да са показател за това, какво да очакваме наесен, то ще е повторение на същия филм. Дори и балансът между партиите да се променя, инструментите, с които това се случва, са едни и същи - часовник срещу глас или 20 лева. А на избори за местна власт тези методи имат по-голям успех, защото зависимостите са по-големи и методите за контрол - по-достъпни.