Седмичният обзор придоби ориенталски привкус в последния момент, след като цяла седмица страната се беше отдала на дъвкане на бетон и арматура.
Много зъби се изпочупиха покрай евтините апартаменти на властта и сякаш по поръчка следващата голяма тема се оказа по-лесна за дъвкане - досущ като турски локум. Само дето малко нагарча.
Всичко започна с едни избори. Нито са български, нито са "европейски", а са турски. Предстоящият местен вот в съседна Турция очаквано донесе със себе си немалко популизъм и изказвания на ръба на приемливото, чиято единствена цел е да спечелят някой друг глас.
Турският вътрешен министър Мевлют Чавушоглу се похвали, че българският Закон за вероизповеденията (да се разбира отсрочката за задълженията на религиозните организации у нас) е бил променен по искане на Анкара. МВнР реагира с поклащане на пръст и обяснение колко "неприемливи" са подобни изказвания. Че това е дипломатичен отговор – факт, но пудрата захар е в повече.
А може би малко твърдост няма да е излишна. Все пак и у нас предстоят избори, нищо, че са "евро-". Един скандал "Турция командва" е последното нещо, от което управляващите се нуждаят след градушката от оставки, която се изсипа (или си изсипаха) покрай "Апартаментгейт".
Дипломатическите закачки "случайно" се засякоха със започналата по-рано прокурорска проверка на ДОСТ. Партията попада под микроскопа на ВКП заради искането за признаване на турско малцинство в България и заради призивите за промяна на Конституцията от страна на Лютви Местан. Опити за намеса в законодателния процес има. Дали от български партии, дали от не-точно-български партии, или от чужбина, тепърва ще се изяснява.
Плавно се прехвърляме от темата за предизборните страсти (без значение къде) към тази за строителните такива, защото у нас те по традиция са си свързани. В рамките на една седмица оставки подадоха Цецка Цачева, Красимир Първанов и Цветан Цветанов. Само на кумицата на Цветанов - зам.-министъра на спорта Ваня Колева, се наложи не само да се намекне, че няма да мине между капките, а директно да бъде освободена от длъжност.
Но който купувал, купувал, който властвувал – властвувал. По темата вече се каза и изписа достатъчно, че да има материал за разкрасяване на фасадите на още няколко сгради на "Артекс".
Оставка тази седмица подаде и добрият вкус, поне що се отнася до новото оформление на столичния площад "Гарибалди". Архитектурно-инженерните мъки на София вероятно са омръзнали на жителите на останалата част от страната, но, съгласете се, инсталацията с вид на надгробна плоча беше твърде скандална, че да мине незабелязано.
Всъщност паметникът се води "водна стена" (заради сълзите от смях или мъка на гледащите я). Поседя няколко дни, колкото българският творчески дух да наводни социалните мрежи с фотошопнати визии на паметника. Най-накрая кметът Йорданка Фандъкова нареди да го разкарат от площада и да го побият в двора на ВИАЗ/УАСГ като нагледен материал по темата "В какво се превръщат мечтите".
Вариант 2 е да си го приберат в сградата на Общината, за да започнат експертните съвети да се вглеждат по-добре в картинките от проектите, които одобряват, а не да разтягат локуми по заседанията.
С локум трябва да почерпи и бившият здравен министър Петър Москов, който "построи" нов политически проект - "Консервативно обединение на десницата" (КОД). Съвсем спокойно можеше да озаглави партията си "Клиника на третия етаж": сред учредителите има анестезиолог, рентгенолог, стоматолог, клиничен психолог и психиатър.
Като всяко друго обединение на десницата и в това влизат бивши членове на предходните десни съединения, алианси, коалиции, блокове и задруги. На принципа "Всичко ново е добре забравено старо".
Няма да предвиждаме дали и съдбата на КОД ще е същата като на другите десни обединения, за да не разваляме ентусиазма от "новото" начало.
Но не е лоша идея черната "водна стена", която така и така прилича на надгробен паметник, да бъде използвана, за да се изброят върху нея опитите на дясното да се обедини. Ситните букви върху гладката черна повърхност може най-накрая да помогнат на някои десни дейци да им светне лампичката.
Локум разтягат и в Европейския парламент около спорния пакет "Мобилност", който ядоса международни превозвачи от цяла Източна Европа. Предложените промени вбесиха и българските, и румънските тираджии, които наеха цели 4 самолета, за да се изсипят на протест до Франция и да отложат вота. И това ако не е разхищение... Може би трябваше да наемат чартърен полет София-Страсбург само за двама - евродепутатите Светослав Малинов и Неджми Али - и да ги заведат за ръка в пленарната зала на ЕП. Така щяха да си спестят значителни (предизборни) главоболия.
Политическият локум може да нагарча дори когато носи щампата "Произведено в ЕС". Но нали сме вътре, та поне си го знаем.
