Не, Пламен Георгиев не заслужава прост тризонет с барбекю и каруца на покрива.
Човекът заслужава паметник в цял ръст на видима отвсякъде площадка в центъра на София. По възможност - с Наказателния кодекс под мишница и с горд светодиоден поглед, вперен напред по посока Валенсия.
За 14 дни бившият ръководител на КПКОНПИ превъртя играта на номенклатурата и сбъдна бляна на всеки бивш, настоящ и бъдещ чиновник - да се издига в ранг, докато си почива.
Ако случайно сте изпуснали парапета на витата му кариерна стълбица, вината не е във вас. В края на юли Пламен Георгиев подаде оставка от Комисия "Антикорупция", след като прекара по-голямата част от 2019 г. в безсрочен отпуск заради скандала с недекларираната надстройка на терасата си. Веднага след връщането на ключа от директорския си кабинет, Георгиев активира магистратския жокер "Статут на несменяемост до 65-годишна възраст" и възстанови запазеното си щатно място в Специализираната прокуратура.
Но сърце, майко, юнашко не трае подобен символичен назадък в професионалното развитие.
На четвъртия ден от връщането си в съдебната власт Пламен Георгиев отново пое напред, нагоре и навън. Този път - на дипломатическа служба, като генерален консул на Република България във Валенсия.
Без официални мотиви. Без конкурс за длъжността. Без предходен дипломатически опит. С всички гарантирани улеснения, привилегии и имунитети, със заплата в евро и осигурени семейни разноски. В конкретния случай - с охрана от НСО. Нивото му на владеене на испански език е "А2" (според кадровата справка на Пламен Георгиев от 2018, публикувана в Народното събрание), но език се учи най-добре на местна почва, а при 4-годишен мандат и възможност за удължаване всеки ще се справи.
Назначението се случва без особена грижа за стиковката с единственото допустимо изключение по закон: човек извън състава на дипломатическата служба може да бъде назначен за ръководител на задгранично представителство само ако е "изявена личност, която се ползва с безспорно добро име и авторитет в Република България".
Срамежливото решение, взето на закрито заседание на Министерски съвет, беше обявено като свършен факт със седмица закъснение.
Докато семейство Георгиеви вече поръчват сенници с палмови щампи за новата тераса, вечно признателният български народ маха с ръка и цъка с почуда на поредния кадрови финт на ГЕРБ в стил "Трудоустроен, докато забрави служебните тайни".
Пистата за ранно пенсиониране на "добре осведомени другари" очевидно не е ново изобретение. По същия начин през февруари 2018 г. кабинетът "Борисов" назначи бившия шеф на НСО ген. Ангел Антонов за генерален консул на България в Санкт Петербург, докато прокуратурата още разследваше ръководството на службата за злоупотреби.
Солун бе пристан за бившите директори на ДАНС Петко Сертов и Владимир Писанчев, бившият главен прокурор Никола Филчев преживя 2 години като посланик в Казахстан, а доскорошният началник на Националната разузнавателна служба Драгомир Димитров кара първа година от мандата си на генерален консул в Мюнхен.
Не искаме да сме лоши пророци, но няма да се учудим, ако наесен видим как Сотир Цацаров стяга куфарите към отговорна задгранична служба в клуба на младите пенсионери с милиционерски архиви.
Трудно е да слезеш с чест от високите етажи, когато лоялността тежи повече от личното достойнство.
Да му мислят редовите дипломатически служители, които са длъжни да минават през атестации и конкурси, за да помръднат напред в йерархията.
Да му мислят онези политици, които се заблуждават, че си купуват застраховка "Трудова злополука", като разхвърлят развенчани си приятели по посолствата, понеже присъствието им в България се е оказало нетърпимо.
Да му мислят и всички останали, които утре ще се окажат в позиция да разчитат на съдействие от "Мисия Валенсия" или еквивалентите й в други точки по света.
