По Татово време се разказваха легенди за българското посолство в Рим. Събрани от кол и въже, повечето „дипломати" попадат там по партийна линия, без да знаят чужд език или да имат някаква подготовка.
Едни си правили зимнина в двора на посолството, за да спестяват от валутата, други въртели търговия покрай държавната служба. Веднъж полицията задържала шофьора на посланика, който продавал кестени в покрайните на Рим и пълнел догоре багажника на служебния автомобил с туби безплатна минерална вода от баните. Хората помислили, че е откраднал колата.
Близо три десетилетия по-късно ситуацията не е много по-различна. Все едно гледаш "Мисия Лондон", но на живо.
През 2006 година посланикът ни във Финландия Веселин Цанчевски беше освободен заради 1500 бутилки алкохол, внесени без мито в страната, уж за нуждите на посолството, а в последствие продавани на български граждани в Хелзинки. Във Финландия алкохолът е много скъп и има строг режим.
А две години по-рано колегата му в Берлин - Николай Апостолов беше спрян от полицията, защото карал пиян и блъснал полицай. Същият наричаше публично тогавашния вицеканцлер на Германия Йошка Фишер - "Йошката", който според него бил "събирач на гласове".
Тези трагикомични епизоди щяха да си останат позабравена част от нелицеприятната история на българската дипломация, ако на сайта на външно министерство не се бе появила онази снимка на посланик Мая Добрева в шокиращ светлосин тоалет с подвити маншети и шапка с пера и кордели - рамо до рамо с Великия херцог на Люксембург.
Още по-странно беше решението на Външно министерство да играе „пас" пред лавината от подигравателни коментари, докато незнайни модни експерти се мъчеха да я обявят за модно гуру заради страстта й към пластмасовите гривни "бранзулетки".
Къде сбъркахме? Всъщност, изискванията на Външно министерство за наемане на служители са доста високи. Сериозен образователен ценз, отлично познаване на най-малко два чужди езика и огромен конспект на изпита за кандидатстване.
За да заминеш на мисия зад граница, би трябвало да чакаш години след постъпването в МВвнР.
И това е единствената истинска мотивация за кариера в българската дипломация - защото иначе заплатите на служителите на Въшно не са никак високи.
В чужбина обаче се получават командировъчни във валута, а заплащането е доста сериозно, особено за посланиците. Допълнителни средства се предвиждат за членовете на семейството, а дипломатите живеят във ведомствени жилища.
В което няма нищо лошо. Стига да си вършеха работата.
Разбира се, в българската дипломация има редица примери на професионалисти, уважавани и изявени представители на България като: Меглена Плугчиева, Елена Поптодорова, Марин Райков, Стефан Тафров, Димитър Цанчев и много други.
Но в системата често попадат и случайни хора, назначени, за да намерим работа на някой наш човек по роднинска или партийна линия - като консула в Никозия Виолета Радева, задържана по подозрения в отвличане на дете или Деница Михайлова, която се прочу с махленския скандал с Рут Колева на наказателния паркинг.
27 години след падането на комунизма, смешните истории на родните дипломати продължават , вместо да ги гледаме само по филмите. Нещата не изглеждат променени. До следващия път, когато ще се прочуем с някой, който изглежда като "свинче с бранзулетка", а всъщност представлява България.
