„Последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо". Така изглеждаше Меглена Кунева в очите на Иван Костов преди четири години. Сега Костов е научен работник, яйцето е снесено, а партията ДБГ се превърна в майка-орлица и на реформаторската, и на правителствената стабилност.
След като се чудиха няколко дни как да съобщят, че остават във властта, хората на Кунева предложиха да се подпише споразумение за ключовите реформи за следващите шест месеца, все едно че миналата седмица не се провали, простете - имитира, най-важната от тях - съдебната, а депутатите от ДБГ не гласуваха „въздържал се" по предложенията на Христо Иванов.
Офертата на Кунева е ГЕРБ и реформаторите, включително пресните опозиционери на Радан Кънев, отново да преговарят за някакви промени, които евентуално да се приемат преди президентските избори.
Чудесен тайминг, няма що.
Подобен сценарий само ще легитимира ГЕРБ, че преговорят с „най-интелигентните" - по Бойко Борисов от днес, докато те самите ще изглеждат като политически калинки, които през ден жужат я вън, а вътре в коалицията.
Ако човек се заслуша в думите на бившия европейски комисар, неминуемо ще се запита какво точно има предвид тя, когато говори за „стабилност и нормалност" - и то от няколко години насам.
Вероятно разбира политиката като усмиряване и плаване в спокойни води? Или може би визира собствената си кариера, която към момента се въплъщава в поста на вицепремиер по институционалните въпроси и координацията с ЕС.
Последният й рязък ход беше, когато отложи конгреса за избор на председател на РБ два месеца преди местните избори, а после самосиндикално издигна Соломон Паси за кмет на София, смущавайки поне два квартала в „синя София".
Най-сериозната й законодателна инициатива - антикорупционния закон, не събра никакъв консенсус в Народното събрание, камо ли исторически. Но пък кандидатира шеф на ДАНС.
Вместо да разпознае знаците на Вселената, дошли под формата на фалшиво съобщение с иначе смислена позиция, ДБГ избра конформизма. И да предлага нова сделка за нови реформи в един тотално предвидим парламент, където между първо и второ четене се случват страшни обрати. Да не кажем абсурди по Кафка.
