Да се разберем още в началото. Вашата фейсбук стена си е ваша. Общи са само чуждите. Вие сте свободни да си споделяте каквото решите и изобщо не ви интересува кой как го възприема. Освен когато ви интересува живо, т.е. винаги. Иначе защо ще го споделяте, нали така?
Като всяка комуникация, така и социално-мрежовата обаче предлага език, който уви изобилства от клишета и архаизми, характерни за началото на регистрацията ви. Ето как вие често пъти рискувате да останете неразбрани от коя страна на дясното разединение стоите или как схващате ключови геополитически парадигми, защото в изблик на емоция сте употребили апел, който вече означава друго.
Сега ще ви обърнем внимание на най-честите недоразумения в това отношение и какво е новото им значение.
"Добро утро, приятели!"
В зората на фейсбук, когато все още не беше ясно, че платформата предлага възможност да си груб и кисел, а само най-напредничавите пишеха полуеректирало "zdr" на фалшиви профилни снимки, ние до един имитирахме учтивост.
Онзи неловък момент, в който група непознати са събрани на едно място и са адски вежливи в своята заедност. Като първите работни дни на ново Народно събрание, където за известно време не мразим ДПС, че имаме да гласуваме кабинет. Или сезон на Биг Брадър, преди да избухне диспута за праза, ако са ви уморили политическите метафори и тази ви изглежда по-друга.
Постепенно понатрупалите опит замениха сутрешните поздрави с директен фокус към собствената си персона. Това обаче не означава, че мрежата (особено тази в така наречените огнища на старата селската десница) не изобилства от благи пожелания за успешен ден. Днес те обаче нямат силата на утринен поздрав между сънени минувачи, а са еквивалентът на прочистване на гърлото във речниковия запас на Любо Пенев.
Да се чете: И аз искам нещо да кажа, ама не съм го измислил още.
"Не мога повече да живея в тази държава"
Това е фразеологичен израз от по-късната епоха, към него често пъти има и сакрална Ботева клетва за Терминал 1 и 2 като единствена възможност на нереализирания интелигент-хайдутин. Използващите го са загърбили добротата на утрото и са силно разочаровани от състояла се непосредствено колизия - обикновено избори.
Нищо не пъди така временно сънародниците ни, както резултат от вот. Такива огромни маси гласоподаватели се заканват да си стегнат багажа и да поемат в неизвестна посока, та чак ни просълзяват. Слава Богу, или багажът е повечко, или до последния момент не успяват да намерят евтини оферти, но масовото преселение не се случва в рамките на заявеното. Дори не се налага на патриотите да блокират линията на рейс 84, за да спират от емиграция. Не че им е хрумвало точно това, на тях главният им интерес е какво влиза, не какво излиза.
Публичният отказ от гражданска и топографска принадлежност, виртуалното заминаване, преосмислянето и връщането също са си форма на нелеп изборен туризъм, но да не задълбаваме.
Да се чета: Мамка ви мръсна, гадове долни, аз съм много повече от вас!
"Да излезем на улицата"
В бойния, не в двигателно-развлекателния смисъл. Изразът е характерен както за художествено-творческата градска средница, така и за представителите на региони с не толкова развита тротоарна инфраструктура. При тях призивът обикновено е свързан с „вдигане" и „тръгване".
Ходилите казарма често пъти романтично си спомнят за вечно несмазания калашник и предлагат да са в ариергарда на офанзивата срещу каквото там се поема.
Последния път, когато попаднахме на подобни призиви, беше в коментарните полета под забавно видео, в което застаряващ военен от резерва даваше интервю пред дневален, стоящ с шапка в помещение. Чичото постави световен рекорд със словосъчетанието „поради простата причина" и ние тайно предполагаме, че просто бърка ударението на простатата в разяснителния си анализ. Под видеото де що има тип, пращащ оная си работа на лични, се заканваше да се вдига и да измита/избива/изпива лошите.
Голи до кръста мъже във фитнеси до един ще ни пазят от ердогангстерска инвазия - стана ясно от тая пламенна публикация.
Да се чете: Ако нещо се случи, дайте знак, да пиша и аз за това във фейса.
"Ще си прочистя френдлистата"
Нищо не смразява кръвта така, както това изречение на стената на някой фейсбук-Пиночет, в чиято френдлиста очевидно все още сте. Не че познавате въпросния, но възможността да си отидете от жалкия му социален живот, само защото не отговаряте на някакъв въображаем критерий, е ужасяваща.
Още по-тежко звучи пасивно-агресивната мантра, в която ви приканват сами да се отпишете от списъка с приятели. Нито „Добро утро" вече ще има за вас, нито ще знаете за евентуалното отправяне към терминалите, а и ако стане „вдигане" и „поемане", вие няма да сте в час.
Прочистването на френдлиста влиза в директно противоречие с призивите за обединение, които обикновено са в основата на бунтовно-клавишните настроения. Понеже как човек да се обедини с такива като него, които не мислят същото, а? Майната им на процентите, въпросът е принципен.
Да се чете: Искам да съм обграден само от себе си.
"Препоръчайте ми филм"
Малко култура за финал. Ако сте подминали с презрение сутрешните поздрави, успели сте да не поемете към Терминал 1/2, не сте пред Парламента с гранатомет да сваляте политическата класа, прочистили сте листата така, че да не намалее съществено, значи може би е време за филм.
Вие и книги харесвате, което си личи от факта, че вероятно сте издали вече няколко, така че сега обявявате на света, как е време за малко по-посредствено забавление. След подобен апел, голяма част от близките ви се впускат в абсурдно еклектично наддаване, в което вкусът е като задните части - не толкова, че всеки си го има, колкото че някои го използват, за да ходят до тоалетна с него.
Та, в миг получавате предложения от комиксови блокбастери до мъчителни артистични полюции, като непременно трябва да присъства Паоло Сорентино, този Коельо на кинематографията. Доза ретро също върши работа, но все пак да не е много преди "Полетият поливач". В крайна сметка не приемате нищо от препоръчаното, цъкате каналите и псувате как нищо няма за гледане.
Да се чете: Напишете ми филма, с който искате да изглеждате интелигентни
Накрая искам да се извиня, че не ви поздравих достатъчно учтиво в началото, хубав ден да имате и вие. Наистина няма живот вече в тая държава, дайте едно разписание на терминалите, ако ще се вдигате с калашниците след униформения чиче, нека е след работно време, не ме трийте от приятели, нека просто се престорим, че не съществуваме и хвърлете едно око на първите пет заглавия в Замундата, ако не искате да ви зашеметя с познанията си по скандинавска нова вълна.
