Един милион българи били без зъби, казват стоматолозите. Никой обаче не се оплаква - все пак ракията не се дъвче.
Бай Ганьо може да прежали всяка световна несправедливост, но не дай Боже държавата да посегне да събере дължимия акциз от селските винпроми - тогава вече няма прошка. Пълзящият преврат тръгва на зиг-заг от всички краища на татковината, за да залее жълтите павета с джибри.
Всичко започна, когато Емил Димитров-Ревизоро и група депутати прокарват законова поправка, с която се намалява обемът на селските казани, освободени от промишления акциз.
По закон - за един литър 40-градусова домашна ракия се дължат 2,20 лева на държавната хазна. Хазната си събира акциза от селските казани, обаче сметките не й излизат.
Проблемът е, че съществуват десетки ракиджийници без лиценз, които зареждат кръчми, механи и ол-инклузиви с промишлени количества скоросмъртница.
Държавата не може да си събере акциза от нелегалните казани, затова Ревизоро решил да принуди всички да варят ракията си в удобно за Агенция "Митници" време и ако обичат, да плащат двойно. Ако не обичат - да фалират.
Да, обаче, съпредседателят на ПФ Валери Симеонов се засегна на патриотична чест и обяви, че няма да позволи да се посегне на "най-свидното". Понеже селският казан бил "българската агора", в която се решават не само националните, но и световните проблеми.
Много е прав народният трибун, познава си аудиторията.
ПФ никога нямаше да събере 18 мандата, ако не беше построил програмата си в стил "Пием, пеем буйни песни и се зъбим на тирана".
Прав е и за това, че активизмът на Ревизоро намирисва на лобизъм.
Каквато е държавата, такива са и патриотите. Кръжок по ръкоделие, но с няколко милиона субсидия.
Само тук е възможно здравната осигуровка да е две бутилки гроздова и пак да не се плаща. Само тук е възможно парламентарна група да се разцепи заради акциза на ракията.
Представете си какво ще стане, когато в зала влезе данъкът върху сланината.
