Когато Валери Жаблянов и Александър Симов се възмущават на обвиненията към БКП за Народния съд, защото партизаните се борили срещу "фашизма" в България, дали поглеждат към това, в което се превръща собствената им партия?
Не за друго, просто през последната една година става все по-трудно човек да различи изказванията на Обединените патриоти от тези на БСП. От позициите на социалистите лъха много повече националистическа реторика, отколкото социалистическа. Само се вслушайте в което и да е изказване на Таско Ерменков ...
Къде остана социал-демокрация, която трябваше да е основната идеология на най-голямата лява партия у нас, членка на ПЕС (Партията на европейските социалисти)?
На моменти разликата между европейското ляво и българското ляво е горе-долу като между обикновения и електрическия стол.
Ако корените на лявото в Западна Европа идват от социалдемокрацията, от синдикатите и от борбите за социално равенство, в България (както и в целия Източен блок) сме си имали комунистическа диктатура. Когато лявото стане диктатура и започне да си произвежда партийни елити, то оставя ляво повече на думи, отколкото на принцип. Доказателство е номенклатурата - всички са равни, ама някои са по-равни от другите, както пишеше Оруел във "Фермата на животните".
И ако се приеме, че в обществото всички имат относително равно (което не е съвсем така), нова валута е тази, която отделя обществените слоеве - връзките с властта, шуробаджанащината, далаверите под масата... Така съвсем естествено се създават и партийните елити с техните помазани отрочета.
Когато през 1989 г. уж режимът пада, у нас същите тези "по-равни" стават и първите капиталисти. Те обаче запазват лоялност към "червената идея" или най-малко към партията-майка.
Така вместо възраждане и преоткриване на социалистическите си или социалдемократически ценности БСП просто сменя една буква и продължава напред, адаптирайки се към новата среда и борбата за капитала (където някои членове вече са с поне обиколка напред).
"Столетницата" прибира в себе си цялата палитра от крайни комунисти и антифашисти до социалдемократи и леви либерали.
Днес БСП все още не може да се откопчи от натрапчивата си идея, че "ляво = Русия" и точка. Сякаш ако тази връзка се скъса, самите леви идеи ще престанат да бъдат леви, светът ще се преобърне, а икономическото верую ще изчезне (заедно с икономическите интереси).
Към всичко това се добавя и една доминираща щипка национализъм, който обаче е за сметка на това, което в Европа реално имат предвид под ляво.
Защото къде е борбата на БСП за защитата на наетите работници? Къде е политиката в защита на маргинализираните групи, на отхвърлените от обществото и слабите, които трябва да бъдат защитени от богатите и силните? Къде са екологичните каузи?
Дори и човек да погледне платформата на Корнелия Нинова за парламентарните избори, най-левите неща, които ще намери там са обещания за икономика на протекционизма, оздравяване на държавни предприятия и опрощаване на лихвите по кредити на млади семейства и по кредити на започващи свой бизнес предприемачи. По своята същност уж леви обещания, но все пак стоящи някак във въздуха и без ясно покритие.
И всичко това в името на възвръщането на достойнството на народа и родината. А за да стане картинката пълна, добавяме и обичайните обещания към пенсионерите - най-силната демографска група на БСП.
Тук е и другата разлика. В Европа лявото привлича младите - онези мечтатели, които искат да променят света, да заличат неравенството, да нахранят бедните и гладните, да намерят покрив за бездомните и да създадат социална утопия, докато у нас още го има лафът, че в БСП за млади броят всички, които още не са изкарали първия си инфаркт.
Така стигаме до простият факт - лявото у нас е точно обратното на прогресивно. То е крайно консервативно, националистическо и загледано изцяло в идеята да вземе властта. А такъв пример историята вече е познала веднъж.
