Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Интелектуалната собственост убива

Явор Колев, шеф на сектор Компютърни престъпления в ГДБОП и "Рицар на книгата" Снимка: БГНЕС
Явор Колев, шеф на сектор Компютърни престъпления в ГДБОП и "Рицар на книгата"

26 април е дата, на която отбелязваме две неща - годишнината от ядрената катастрофа в Чернобил и Световния ден на интелектуалната собственост. Между двете формално няма никаква връзка... освен ако не сте от онази все по-нарастваща група хора по света, които смятат, че самото понятие „интелектуална собственост" към днешна дата има ефекта на Чернобил върху световната култура и икономика.

Разбира се, това не винаги е било така. Доста юристи и сега поддържат тезата, че „интелектуалната собственост" е нещо като дървен камък - тоест, не може да съществува такова нещо. Собственост върху материални вещи - да, но собственост върху идеи - това е логически абсурд. Идеята по дефиниция е нещо, което изисква споделяне. Съвсем друг е въпросът, че тя обикновено има автор, а този автор може/трябва да получи заплащане за нея - това е право, а не собственост. Затова и в Европа не можете да патентовате (просто) идея. В Америка обаче може.  И понеже Америка командва парада, тя налага идеята за „интелектуална собственост", която принципно противоречи на основите на правото.

За това си има причина. В индустриалното общество авторското право например защитава правата на авторите и изобретателите и им осигурява средства да продължат да се занимават с дейността си - от което печели цялото общество.

Индустриалното общество обаче се развива и постепенно започва да прави технологично възможно копирането на авторски произведения в големи мащаби. Законите отразяват тази промяна и така се появяват патентите, търговските марки и copyright-a - правото на копиране, напълно погрешно превеждано на български като „авторско право". В едно консуматорски ориентирано общество с пазарна икономика в това има здрав смисъл.

Обществото обаче продължава да се развива и достига степен, при която интелектуалната собственост - която принципно се гради върху монополно право (тоест, изначално противоречи и на пазарните принципи, които не търпят монополи) - окрупнява, забогатява и онаглява. И започва да си пазарува закони напълно в ущърб на обществото.

В резултат на това композитор, написал един успешен хит в живота си, може да живее цял живот от него. Писателите пък вече запазват авторските си права... 75 години след смъртта си. Тези права са им били изначално дадени от закона, за да ги стимулират да творят. Но какво ново ще напише един писател след смъртта си и още 75 години по-късно? Това право вече не облагодетелства обществото, а само храни рентиери - наследниците на писателя.

Но авторското право е бял кахър. Истинската трагедия е в патентите, особено фармацевтичните. От години ООН бие тревога: хиляди деца умират всеки ден по света от лечими болести - защото техните родители или техните правителства не могат да си позволят да купят баснословно скъпите лекарства на компаниите. А те щяха да са много по-евтини, ако нямаше монополи и патенти и се произвеждаха от много компании, които да се конкурират помежду си на пазара. Ето как днес така наречената „интелектуална собственост" буквално убива...

Че пиратството не ограбва, отдавна разбраха всички. Т. нар. „пиратство" е всъщност опит на пазара да се изчисти от монопола на copyright-а и от изкуствено завишените цени на музика, филми, софтуер... Потвърждава го не някой друг, а вече самата американска сметна палата. Тези дни тя обяви, че след година проучване, е установила, че всички досегашни изследвания, твърдящи, че пиратството влияе негативно върху икономиката, се оказаха фалшиви, а данните в тях - недостоверни и направо измислени от заинтересованите компании и техните браншови организации. Обратно - има данни, че „нелицензираното копиране" (това е точният термин, другото с „пиратството" е чиста пропаганда) може би дори влияе положително в някои отношения.

Технологията, а оттам и икономиката на новия век направиха в края на крайщата copyright-а безпредметен. Копирането на идеи, музика, филми и прочее стана общодостъпно и практически безплатно. Законите - под влиянието пак на заинтересованите - обаче не само вече не отразяват актуалното положение на нещата и интересите на обществото, те направо ги игнорират.

Проблемът е, че тези закони никога не са работели адекватно дори и в миналото - защото са направени изцяло в полза на посредниците, мениджърите, продуцентите, производителите, издателите... а не на авторите, изобретателите и обществото.

Авторът на най-въртяната БГ песен за миналата година Ясен Козев, написал хита на Миро "Губя контрол, когато", се чуди, че е получил от отчисления едва 292 лв. За цяла година. И другите композитори около него, получили съвсем пък жълти стотинки за труда си, недоволстват и искат още и още законодателни промени. Те не разбират, че онзи неизвестен композитор, осигурил живота си с един международен хит, е изключение, не правило. Правилото е, че посредниците между композитора/изпълнителя обират парсата, а за последните - ако имат късмет - остава колкото да преживяват. Който не вярва, нека се порови и ще открие дълъг списък на световноизвестни композитори, музиканти и изпълнители, завършили живота си в наши дни в пълна бедност.

И не, истината не е в това, че те са яли, пили и се веселили, докато са профукали всичко. Да припомним - говорим за световноизвестни имена, с голям принос в своя бранш; нима те не заслужават да се порадват на успеха си?

Истината е онази, която каза Кортни Лав в прочутата си реч пред американския Конгрес още преди 10 години:  „Системата е направена така, че почти никой да не си получава парите".

Затова е време за коренни промени в т. нар. „интелектуална собственост". На този фон обаче съответните българските институции са безкрайно далеч от решаването на този проблем.

Министърът на културата Вежди Рашидов днес получава награда „за борбата с интелектуалното пиратство", връчена му от заинтересованите посредници, разбира се - "Бизнес софтуер асоциация" ("BSA"), сдружение на най-големите софтуерни компании в света. За българските потребители пък остава сметката от десетки милиони долари за продукти на „Майкрософт", платени от предните две правителства - при наличието на безплатни алтернативи на някои от тях.

3 дни по-рано Явор Колев, шеф на сектор Компютърни престъпления в ГДБОП  - полицаят, който се бори против незаконното разпространение на интелектуална собственост, е прогласен за Рицар на книгата. „Рицар, който защитава Книгата от най-големите ѝ врагове - читателите. С такива рицари, не е трудно да предпочиташ змейовете", както писа Пейо Пеев, един от известните БГ блогъри.

А иначе някога  и робството е било законно. Добре поне, че е нямало днешните закони, защото представете си къде щяхме да сме сега, ако някой беше патентовал примерно идеята за свобода...

   

Най-четените