В миналото чуждестранните наблюдатели често правеха грешката да мислят, че Турция прилича на държавите в Близкия изток.
В действителност ставаше дума за много по-модерна държава, близка в политическата си история със страните от Южна Европа. Имало е военни преврати и военно управление, но също така е имало и истински избори и силни парламенти.
В Турция имаше ерудирани и влиятелни медии и интелектуална енергия, която често превъзхождаше повечето европейски страни.
Сега това бива елиминирано, като Турция се превръща просто в още един член на корумпирания и безвкусен клуб на близкоизточните автокрации.
Съмненията за манипулацията на резултатите от референдума (51,4 процента "да" за конституционните промени срещу 48.59 процента "не") е в остър контраст с провеждането на предишните турски избори, които бяха в общи линии честни. Части от процеса и сега останаха законни, както показва мнозинството гласове "не" в Истанбул, Анкара и Измир - трите най-големи турски града.
Това беше окуражаваща демонстрация на независимост от страна на гласуващите срещу неумолимия натиск от страна на властите за вот с "да".
Отмъщението не закъсня: един опозиционен депутат, който осъди позицията на гласуващите с "да", бързо разбра, че неговата 88-годишна майка е изписана от болницата, където е на лечение от две години и половина.
Опонентите на Ердоган се успокояват с мисълта, че "откраднати" избори няма как да легитимират неговото управление и могат да бъдат оспорени в съда. Но хората, решени да установяват авторитарно управление, вече имат контрол над правосъдната система и няма да бъдат възпрепятствани от такива възражения.
В добавка лидерите на опозиционните политически парти са или некомпетентни, или неефективни, заради прокурорски разследвания или, както е в случая с лидерите на прокюрдската Демократична партия на народите (HDP) - в затвора в очакване на дълга присъда.
Ограничената и съмнителна природа на изборния "успех" на Ердоган е малко вероятно да го направи по-отстъпчив и, съдейки поне по неговите действия, след като не успя да събере мнозинството, което му трябваше в изборите през 2015-а - той ще стане дори по-агресивен в изкореняването на опозицията.
Той вече предложи да върне смъртната присъда, което оборва всяка надежда за компромис от негова страна.
Опозицията на неговото управление, лишена от всякакви ефективни законови средства да протестира чрез парламентарни политики, може да стане по-ожесточена, но той вероятно ще използва това, за да очерни всяка съпротива като „тероризъм".
Въпреки това ще бъде трудно за Ердоган да стабилизира страната, защото той вече е специализиран в провокирането на кризи.
Авторитарните управляващи често отхвърлят обвиненията за монополизиране на властта, особено ако имат пълен контрол над медиите в собствените си държави. Те могат да се справят с опонентите у дома чрез силовите служби. Истинската заплаха за тяхното управление е когато техните външни и вътрешни врагове се обединят срещу тях.
Ердоган се опита да заложи на турските националистически емоции по време на предизборната кампания, като внимателно организираше театрални безредици в Холандия и Германия.
Но Турция е заградена от много истински потенциални врагове - сирийски, кюрдски, ирански, руски, а те разбират колко лесно ще бъде да се възползват и да обострят сериозното разделение в страната...
