Темата за досадния местен навик да си разправяш живота по телефона, споделяйки на висок глас какъв е цветът на акито на внука ти, или набутвайки слушалката в морето, за да чуят колегите ти умилителния му шум, пак е актуална.
На всеки работещ в държавната администрация се падат по два телефона, като докладът за състоянието й през 2010 г. разкри, че в нея работят 77 257 души, а се използват 149 274 активни телефонни номера. Общият разход за тях е над 28 милиона лева за година. (И това при тарифите, които им дават на тях - представяте ли си...)
В доклада се признава, че вместо да се използва евтиния начин на общуване чрез интернет, много нисък процент чиновници са обучени на електронно управление. А наред с това и застаряват.
При над 23% младежка безработица, държавата държи на работа застаряващи чиновници - и се грижи добре за свободното им време, като плаща за дърдоренето им. Никой не може да ме убеди, че близо 28 милиона за една година са пари за сметки от важни служебни разговори.
Предполагам всеки е чувал аргументите на държавен служител да приеме да работи на толкова мизерна заплата - "работното временце е от 9 до 17 часа (с не толкова драматични санкции при закъснение или по-рано тръгване от службата), имам безплатни разговори, получавам ДМС (допълнително материално стимулиране) на 3-4 месеца и заплатата, бате, не ми се бави..."
Ако се направи необходимата административната реформа, тези галеници на държавата обаче ще загубят поне една от причините да стоят на удобния си чиновнически стол.
Според публикация на "Ню Йорк Таймс" от март т. г. никой вече не зависи от телефона - както в службата си, така и в личния си живот. С изключение на роднини, които основно си звънят, за да обсъждат медицински симптоми и да се канят на празници, хората зарязват телефонното общуване. Или поне го намаляват здравословно.
Вярно е, че новото поколение го направи преди цяла вечност, общувайки главно чрез социалните мрежи. Но в последните пет години и възрастните хора изглежда не дърдорят толкова по телефона. Според Nielsen Media дори при GSM-ите разходите за разговори са с низходяща тенденция, като текстовите съобщения се очаква да ги надминат до три години.
Представете си колко ще спести държавата - от ненужни хора с ненужните им разговори, ако наложи комуникация през електронна поща. Мейлите са част от корпоративната култура - и не само. Освен това остават сигурен знак за комуникация. Не е като да кажеш по телефона: Абе тука един мой човек...
При съвременните комуникации вече не е необходимо да сновеш през офиса с телефон на ухото, за да изглеждаш зает. А в тесните офисни пространства, телефонните обаждания не само бъгват трудовия процес, ами и са смущаващо ексхибиционистични. Не държа да знам колко време е продължил снощният сексуален сеанс на колежката ми...
Електронните комуникации също така променят самото естество на служебните разговори. Ако при живото говорене можеш да дадеш погрешна посока, заради чисто емоционалното си състояние в момента, да провлачиш темата до безкрай, то разговорите чрез мейл са изключително съсредоточени и конкретни - каквито трябва да бъдат.
Според експертите на Съвета за административна реформа, ръководен от вицепремиера Симеон Дянков, разходите за телефони могат да се намалят с активното използване на интернет разговорите чрез изграждащата се национална мрежа на държавната администрация.
Но докато това стане, има един начин. Лимит или направо без служебен телефон, с една пета заплащане на разходите на личния. Да ги видим тогава няма ли да минат онлайн.
