Когато двама юристи спорят, се сблъскват поне три особени мнения - това гласеше старият виц за способността на правната общност да достига до такива висоти на казуистиката, при които човек спира да е "единодушен" със самия себе си.
Изборът на нов главен прокурор обаче рязко опроверга теорията за интелектуалната изобретателност и свободата на вътрешното убеждение на магистратите.
Единадесет от единадесет членове на Прокурорската колегия във ВСС се подписаха под номинацията на Иван Гешев за наследник на Сотир Цацаров, с което напълно обезсмислиха дебата за развитието на държавното обвинение през следващите седем дълги години. Обезсмислиха и надеждите за критична оценка на сътресенията и скромните резултати по знакови дела от последния мандат.
Историята се пише от победителите, а победителят е предизвестен - въпреки че доскоро твърдеше с 99,9% убеденост, че няма да се кандидатира за поста.
Правилата на играта са такива, че теоретичната възможност да се появят конкуренти на Иван Гешев, макар и сламено-казионни, се равнява на нула и половина. Предложения за нов главен прокурор могат да се правят от тройки членове на професионалната колегия, но при бинго-схемата 11/11 всички вътрешни шансове за разнообразяване на състезанието с повече от "един кон" са изчерпани.
Половината на нулата?
Министърът на правосъдието Данаил Кирилов би могъл да се намеси с творчески замах и да внесе алтернативна номинация на кандидат с минимум 12-годишен юридически стаж и доказани високи професионални и нравстени качества.
Но отсега се хващаме на бас, че няма да видите пред кабинета на Кирилов опашки от достойни, компетентни и уважаващи себе си магистрати със CV, мотивационно писмо, свидетелство за съдимост и копие от дипломата. Логиката на единната, деполитизирана и вертикална институция, каквато е прокуратурата, предполага съвсем друг тип лоялност.
Странната безалтернативност на Иван Гешев е вроден порок на недовършената съдебна реформа от 2015-2016 г.
Ако дотогава 1/5 от всички кадровици във ВСС - включително съдии - можеха да издигат свои кандидати за главен прокурор, днес тази опция не съществува.
Напротив, комбинацията от властта на Цацаров и записа на закона сякаш осигури допълнителен репутационен бонус на фаворита на отиващия си главен прокурор, независимо кой щеше да е въпросният фаворит. Много е вероятно в съзнанието на масовата публика да остане погрешното впечатление, че Иван Гешев е подкрепен не просто от 11-членна колегия във ВСС (съставена и от партийно-номинирана квота), а едва ли не от цялата прокурорска гилдия в страната.
Наречете го "исторически компромис" с часовников механизъм. Но повече от всичко друго, това е резултат на политическо късогледство. Отчаяният опит на Реформаторите да гарантират независимостта при кадровите решения за съдиите чрез разполовяване на ВСС просто остави прокуратурата в неспасяемо положение.
Изваждането й от състоянието на застой и слабо обществено доверие никога няма да се случи отгоре надолу.
Дали ще се случи отвътре навън? Иван Гешев е първият действащ прокурор, който има реален шанс да оглави йерархията на държавното обвинение. Всички други вариации вече бяха изпробвани - с адвоката Иван Татарчев, съдиите Никола Филчев и Сотир Цацаров, и университетския преподавател по наказателно право Борис Велчев.
Проблемът е, че Иван Гешев може да се определи като всичко друго, но не и като носител на промяна. Без да има каквато и да е солидна публична разпознаваемост преди делото "КТБ" през 2014 г., стръмният му кариерен пик в "А" отбора на Цацаров се дължеше изцяло на готовността му да работи в абсолютен идеологически, практически и медиен синхрон с главния прокурор - ярка, дори агресивна показност при акциите "за назидание", но оглушително мълчание при всяко споменаване на липсата на резултат в борба с корупцията и с престъпното преплитане на политическа и икономическа власт.
За първи път прокуратурата е изправена пред високата вероятност да се сдобие с ръководител, който не е възпитаник на Юридическия факултет на Софийския универститет.
Иван Гешев е кадър на правната специалност във ВИПОНД, Висшата школа на МВР. Не е първият кандидат с подобен профил - Борислав Сарафов, който е завършил Академията на вътрешното министерство, също се опита да се състезава за главен прокурор през 2012 г. на "олимпийски" принцип. Със същата диплома Георги Колев дори ръководеше Върховния административен съд. Този път все пак знакът ще бъде тълкуван на съвсем различно ниво заради йерархичните зависимости в прокуратурата.
Изборът на Иван Гешев не е застрахован от провал - само Господ е над главния прокурор и само Господ знае каква ще бъде "октомврийската изненада" в разгара на поредната тежка предизборна кампания. Но разчистената писта улеснява значително задачите му преди формалното гласуване в Пленума на ВСС.
В момента Гешев има нужда да убеди само още 6 членове на съвета, за да си гарантира желязното мнозинство. Дори правосъдният министър да внесе идеалната алтернативна кандидатура, тя е обречена на загуба заради консолидирането на прокурорската квота. Единственият теоретичен и крайно невероятен сценарий за обрат е ВСС да бие контра на статуквото, което го е избрало - да не събере задължителните 17 гласа в подкрепа на кандидата/ите, да анулира процедурата и да върне наддаването в изходна точка.
Изборът е насрочен за 24 октомври, предпоследния ден на кампанията за местните избори. Тогава топката ще падне в ръцете на президента Румен Радев.
От него ще зависи легитимирането на Иван Гешев като главен прокурор, както легитимирането на Сотир Цацаров зависеше от указа на Росен Плевнелиев.
Радев вече има опит с опълчението срещу "свирените мачове" на ВСС още от 2017 г., когато отказа да пусне първия избор на Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд. И тогава, и сега обаче намесата му не носи нищо повече от символно значение. И тогава, и сега няма пречки ВСС да наложи решението си повторно на "Дондуков" 2.
На победителите - честито. На любителите на "изборите", завършващи със 99,9% в полза на един-единствен кандидат - заслужавате си резултатите.
На онези, които са се надявали на достойна битка между заклети професионалисти в името на безпристрастното, обективно и справедливо правосъдие, успех при следващия тираж.
Първо,президентът НЕ притежава властта нито да легитимира,нито да делегитимира назначаването на главен прокурор. Това относно натискането главата на Плевнелиев надолу и възвеличването на лицемерната "съпротива" на Радев. Второ,в нормалните страни гл.прокурор не се избира,а се назначава от изпълнителната власт. В САЩ - от президента. В България обаче в избора на гл.прокурор участват и...народни представители?! И не само те - участват и съдии и полицаи!? "Системата" нарочно е създадена така,че в избора да участва цяла тайфа за да може ПРЕМИЕРА да НЕ носи отговорност за провиненията и престъпленията на главният прокурор. И въобще никой да не носи отговорност. Досущ като през соца. Това са фактите. Но няма да чуете от Диана Костова.