Българите обичаме да се караме и да празнуваме.
8-ми март е още една дата в календара, която разделя обществото на два два враждуващи лагера - в единия са хората, които нямат нищо против още един празник - бил той на майката или на жената, без въобще да им пука кои са Клара Цеткин и Роза Люксембург.
В другия са непразнуващите - които приемат празника за обида за жените и социално лицемерие.
Най-лесно е да кажем, че първите са комунисти,а вторите болни феминисти.
Но като се замислим така е с повечето поводи за празнуване.
Половината население мисли, че Хелоуин е американски комерсиален боклук .
14 февруари също, освен ако не е Трифон Зарезан.
Онзи ден един министър каза, че 1-ви март е езически обичай, и че той като християнин не носи мартеница.
А 3 март - да подемаме ли темата въобще?
Истината е, че в днешно време 8-ми март е пълен търговски трик и дори и тези, които го празнуват няма да оспорят. Както е истина, че част от мъжете, които днес честитят на жените си, нямат никакви задръжки да им цапнат един шамар ей тъй, с възпитателна цел.
Може да сме 21 век, но проблем с жените и мястото им в обществото все още има - от носенето на бурки, през битката за квоти и заплати, до разбирането, че мястото им е в кухнята, докато "по-добрата част от човечеството" гледа мач или някоя турбо представителка на техния вид.
Но не е и 8-ми март виновен.
