Публикуваме коментара на Светослав Иванов от предаването "120 минути", а видеото можете да видите тук.
Този коментар е за една китайска приказка, която започва от Америка. Намираме се в период на поредното изостряне в отношенията между Съединените щати и Европа.
Преди малко повече от седмица американският посланик в Естония категорично се обяви против огъня и яростта, които сипе Тръмп към Европа, и хвърли оставката си с думите: „Когато президентът казва, че „ЕС е създаден да се възползва от САЩ и да посегне на нашата касичка, това е не само фактологически невярно, а означава и че за мен е време да си вървя".
След което посланик Мелвил обяви, че напуска посолството в Талин.
Тръмп, разбира се, отговаря в негов стил. Изпрати писма към съюзниците от НАТО с поредните предупреждения, че дават малко за отбрана, и поредната заплаха, че ще закрие американската военна база в Германия. Четете „Туитър"-а на Тръмп. Той може да ви спести доста главоболия.
Например, ако в обществото беше прозвучало, че „Филип Морис" е американска компания, която плаща много по-ниски акцизи от останалите в момент, в който американската администрация атакува икономически Европа, работата щеше да е друга. Или поне да изглежда различно.
Но не - „трябвало спешно да пълним хазната". Това създава два проблема - първо, изпраща лош сигнал към чуждестранните инвеститори, че бюджетната рамка е променлива величина, и второ - ражда подозрения в лобизъм. Комуникирано по този начин, това е неизбежно. И напълно резонно. И отблъскващо за много компании.
Така правителството плаща имиджова цена за пред обществото и пред бизнеса.
Като цяло живеем във времето, в което и козът стана ай. Решенията - ай, ай, а в парламента понякога е бай, бай.
Но да се върнем към основната тема. Реториката на Тръмп, която премина в конкретни действия, с конкретни икономически последици, отваря все по-голям вакуум в нашия регион. Китай е готов да се възползва от всеки вакуум, особено инвестиционен. Ако от един регион се изтеглят западните инвеститори, ще дойдат източните.
Пекин разполага с огромен ресурс, който изглежда доста привлекателен. Затова и Китай гледа толкова сериозно към Балканите - защото ако след 10 години, те се приближат до европейската си перспектива, Китай ще има влияние в самия Европейски съюз.
Освен това всяка голяма сделка с Китай изисква китайски фирми, китайски работници и китайски производства, които по-лесно да достигат до европейските пазари. Това е тяхната стратегия и тя доста мъдра, като една от основните крайни цели е свободна търговия с Европа.
Какви ще са последиците от това обаче за тази Европа? Отговорът преминава през Балканите и през България.
