Ама сигурни ли сте, че искате оставка?

Месеците на търкания между президент и правителство достигнаха своята кулминация във вторник, когато Румен Радев сне доверието си от кабинета "Борисов 3".

Този на пръв поглед чисто символичен акт имаше своите последствия извън обичайната размяна на обвинения и сочене с пръст между партиите в Народното събрание. Изказването на Радев подейства мотивиращо и на онази част от населението, която е настроена против гръбнака на правителството - партия ГЕРБ.

Ако вашият балон от контакти в социалните мрежи е малко по-широк и разнообразен, все някъде сте мернали картинка или статус в подкрепа на президента, призиви към протести, искане за "нормален живот" и - най-любопитното - желание Бойко Борисов да хвърли оставка и да се стигне до предсрочни парламентарни избори.

Логиката на хората с такава позиция: "Щом президентът няма доверие на правителството, а и аз нямам доверие на правителството/ГЕРБ, значи е време да се ходи до урните".

Това, което убягва на искащите предсрочен вот, е, че ако в близките месеци наистина се състоят едни предсрочни избори, то най-големият победител на тях отново ще бъде ГЕРБ.

При това не само по отношение на брой депутати, но и защото предсрочните избори ще възпрепятстват за следващите 4 години влизането на нови опозиционни формации в парламента. Формации, които ако имат време да се подготвят за редовните избори догодина, биха имали нелоши шансове за парламентарно представителство.

Дори Бойко Борисов да хвърли оставка в близките седмици, преди да се стигне до предсрочни избори има процедура, при която президентът отново ще раздава мандати за създаване на кабинет. Към момента чисто математически няма вариант за съставяне на алтернатива на коалицията ГЕРБ/Обединени патриоти. Дори "Воля" изненадващо да подкрепи коалиция БСП/ДПС, това пак няма да е достатъчно за формиране на такъв кабинет.

Отново чисто математически е възможна и опция, в която БСП, ДПС и евентуално "Воля" да направят кабинет на малцинството, а от "Атака" негласно да ги подкрепят или просто да не присъстват в залата за важни гласувания (както беше при правителството на Орешарски). И все пак този вариант е твърде малко вероятен.

Така предсрочният вот ще е неизбежен, а според най-скорошните проучвания сигурно място в следващия парламент ще имат само ГЕРБ, БСП и ДПС, а шансове имат "Обединени патриоти" и - може би - "Демократична България".

В момента ГЕРБ и остатъците от коалицията "Обединени патриоти" - ВМРО и НФСБ, намират общ враг в лицето на държавния глава. Това може само да подсили готовността на трите политически сили да сформират коалиция след едни предсрочни избори, с което сегашният формат на управлението в голяма степен ще се запази.

Единственият риск пред подобно развитие е ВМРО и НФСБ да решат да се явят поотделно на парламентарния вот, което в настоящата ситуация ще е по-скоро рисков ход с непредвидим резултат (особено за вторите).

За "Демократична България", ако чудото стане и влязат в следващ парламент, всяко участие в управляваща коалиция ще е рисково, защото с когото и да изберат да си партнират - ГЕРБ/ОП или БСП/ДПС, със сигурност ще отблъснат част от и без това крехкия си електорат, който ги възприема като "алтернатива". Но стигне ли се дотам да трябва да избират, чисто идеологически партньорство с БСП е по-неприемливо.

Но дори да оставим настрана това, за кого точно ще гласуват хората, които подкрепят Румен Радев и искат предсрочни избори?

Първо, самият президент няма право да има политическа формация, нито пък има наченки около него да се оформя такава с готовност да се яви на избори през пролетта/лятото. С действията си през последните месеци Радев все повече отнемаше от БСП ролята на истинска опозиционна сила в страната, но събраната около него енергия няма как да бъде превърната в гласове.

Вариантът да подкрепи БСП, макар и неформално, говорейки за "промяна" и негативите на сегашния кабинет, е рисков за самия него. Най-малкото може да разруши всякакви досегашни опити Радев да се разграничи от левицата, а също така ще доведе и до потвърждение на обвиненията от ГЕРБ, че бяга от ролята си на "обединител".

Самите БСП имат нужда първо да изчистят вътрешните си противоречия, за което скоро няма изгледи, че ще се случи, преди да бързат да отидат на избори. В противен случай отново ще се стигне до ситуация да обясняват как са спечелили в загубата си.

ДПС много точно преценяват ситуацията и не искат предсрочен вот. Не са убедени, че изборите сега биха донесли "нещо по-различно", както посочи Йордан Цонев. От Движението са в обичайната ситуация - те имат своето твърдо ядро от гласоподаватели, което ще гарантира влизането им в парламента, но трудно ще спечелят нова подкрепа от конфронтацията ГЕРБ-Радев. А и за ДПС винаги съществува рискът от по-висока избирателна активност, което може да намали резултата на партията.

Както посочихме, не само, че предсрочният вот тази година би попречил на влизането на нов играч в парламента, но и ще циментира това положение за още 4 години.

Кой би бил най-големият губещ от предсрочните избори? Слави Трифонов и неговата партия.

Към момента такава партия все още не съществува след отказа на съда да регистрира "Няма такава държава". Трифонов и компания тепърва ще задвижват процедурата по регистрация на нова формация. Дори тази регистрация да стане реалност навреме за един евентуален предсрочен вот, партията на Слави няма да има време за изграждане на една солидна кампания с работещи местни структури.

Да, в момента зад тях вероятно стои една база от настроени срещу статуквото потенциални гласоподаватели, но дали ще са достатъчни? В изострената ситуация, в която всеки се опитва да откъсне парче от народното недоволство, да го предъвка и превърне в гласове за себе си, резултатът на една такава нова формация може да се окаже далеч от очакваното четвърто (според някои трето) място.

Обобщено, едни предсрочни избори не само ще са в ущърб на Слави и компания, но и ще намалят сериозно шансовете Трифонов да е предричания смутител на парламентарното еднообразие.

С други думи, хората, които имат анти-ГЕРБ настроения, в момента настояват за нещо, от което партията, срещу която недоволстват, ще има най-голяма полза. Продължаващата липса на политическа култура сред голяма част от населението, повърхностното следене на събитията и емоционалните реакции водят до подобни ситуации.

Така че онези, които не са доволни от кабинета "Борисов 3", трябва добре да премислят възможностите, преди така прибързано да скандират "Оставка!". Ако те искат промяна, то шансът тя да дойде след предсрочни избори, не е особено голям.

За премиера Борисов хвърлянето на оставка ще е най-лесният вариант - виждали сме как го прави и през 2013 г. и през 2016 г. Когато PR машината на управляващата партия представи кабинета като жертва в отговор на натиска на опозицията/Радев, електоратът на ГЕРБ ще бъде мобилизиран и много лесно може да се стигне до кабинет "Борисов 4".

Нещо повече, след като парламентарните избори за догодина отпаднат, това ще позволи на всички политически сили да се съсредоточат върху президентските такива...