Маниака - президент

Спомняте ли си за Маниака? Не, нали. Маниака беше онова чудо на бургаската рап сцена ("Бум, мада фака, ще те стрелна с патлака"), което без да иска, стана депутат от първата реколта на ГЕРБ.

Едва ли с днешна дата някой би могъл да се сети без чужда помощ за фамилията на лирическия герой. Но пък през горещото лято на 2009 г. нямаше българин без особено мнение по спора дали народният представител от МИР "Генгста Генгста Продакшънс" има право да търка крайните банки на ПГ на ГЕРБ.

Благодарение на шанса да попадне на избираема позиция в партийните листи, Маниака се сдоби с неотменим конституционен мандат да изразява волята на народа за 4-годишен период.

Разбира се, като лоялен войник на партията, сам се отказа от него след една дума на Бойко Борисов. Поуката от кадровия резил на ГЕРБ обаче остана ненаучена.

Очевидно е така - щом се стигна до момента, в който Цветан Цветанов обяви, че "не е стратегически необходимо" ГЕРБ да обяви името на своя кандидат за президент три месеца преди президентските избори.

"Какво тук значи някаква си личност" - епизод пореден.

Когато говорят стратезите от висотата на Цветан Цветанов, ние можем само да замълчим и да поцъкаме с език.

Но когато най-голямата партия в страната реши да държи в шах 7 милиона граждани от "стратегически" подбуди, това вече заслужава почерпка.

Дайте да се разберем - да тупаш топката до ръба на законовия краен срок за номинация на участниците в изборите, това не е никаква стратегия.

Това е чиста подигравка - както с избирателите, така и с институцията на държавния глава.

Не е нужно да строиш солидна предизборна платформа - достатъчно е да разполагаш с партийна маса с рефлексите на мечка на синджир и да убедиш изнервения колебаещ се електорат, че му предлагаш "най-малкото зло".

Не е нужно да доказваш, че кандидатът има професионална, морална и лична подготовка за най-висшия държавен пост - достатъчно е да маргинализираш президентската институция в публичния дебат.

Само че президентската институция не е синекурата, към която се опитват да я приравнят: държавният глава има ключови правомощията в отбраната и външната политика, контролира избора на ръководството на Държавните агенции "Разузнаване" и "Национална сигурност, на МВР и НСО, на главния прокурор и председателите на върховните съдилища, на целия команден състав на армията и всички посланически назначения.

Има своя квота в Конституционния съд, Българската народна банка, Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, дори в Съвета за електронни медии. През последните 3 години от президента зависеше и съставът на 2 от 5-те правителства.

Не се заблуждавайте, че ГЕРБ е измислила нечувана по хитростта си политическа иновация, като крие името на кандидата за "Дондуков" 2.

Партията просто се готви да повтори заученото положение от 2011 г., когато двойката Росен Плевнелиев - Маргарита Попова беше обявена чак на 4 септември, т.е. 7 седмици преди първия тур на президентските избори.

Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено. Дали септемврийският кандидат на ГЕРБ ще е Димитър Николов или ще е съгражданинът му Маниака - ефектът е все един и същ.

Послевкусът от подценяването на избирателя е по-кален и от най-калната компроматна кампания.