Студентите на Стопанската академия в Свищов нямат нужда от лекции по животозастраховане, достатъчно е да се поучат от бившия им ректор проф. Величко Адамов.
Оказа се, че икономистът си е гарантирал пожизнен брак по сметка с университета - неуточнена работа след пенсия, в кабинет с компютър срещу заплащане от ... 1500 лева на месец.
Сумата си я бива за град от ранга на Свищов, определено, само Стопанската академия да не беше на държавна издръжка. Ако имаше фонд за дарения или нещо от сорта, което да премира заслужили ректори и професори, чудесно. Само че случаят не е такъв.
Проф. Адамов очевидно бърка академичната автономия с развития социализъм, когато сред равните имаше по-равни, а държавните пари бяха лични. И когато за да си помогнеш сам, можеше да промениш правилата на играта.
Щом няма как да пренапише Закона за висшето образование, за да махне ограничението от два мандата, Адамов разигра друг ход - създаде пожизнена рента за почетни ректори в Стопанската академия, валидна само за двама души - него и проф. Атанас Дамянов.
Това се е случило преди четири години, с гласовете на неясното и оспорено в съда нещо, наречено Академичен съвет, а ние, данъкоплатците, разбираме чак сега. И то защото Адамов реши да инсталира на върха на академията своето 35-годишно протеже Теодора Димитрова, със съмнителна академична кариера, но с много артистични заложби по барикадиране и протести.
Ако цирковете между Димитрова и спуснатия от МОН временен ректор проф. Иван Върбанов не се бяха случили, вероятно нямаше да разберем за гарантираните достойни старини на Величко Адамов. А той щеше да им се радва, вместо сега да му спират първия бонус.
Така де, няма да лежи само на пенсионната система, все пак човекът е специалист по сметките. Ако си беше издействал и охрана, професорът нямаше да живее като бивш ректор, а като бивш президент.
Главният Хидроинженер на Републиката с 1 000 000 лв. хонорар този с по 1500 лв. на месец и още колко други знайни и незнайни местни феодали Държавата ще издържа пожизнено . Не е лошо някой журналист да се разрови и да направи една равносметка, колко пари отиват годишно за инвалидни пенсии и колко е за такива Държавни и Общински лемури дето им вика д-р Тони Филипов, защото като нищо може да се окаже, че инвалидните пенсии са по - малкото зло породено от невъзможност да се пенсионира човек поради изплащаните ей такива пожизнени подаръци а защо този професор не си е гласувал направо и онаследяеми да са тези пари.