Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А след изборите какво?

Пет сценария какво може да се случи след вота - възможни и не дотам възможни Снимка: БГНЕС
Пет сценария какво може да се случи след вота - възможни и не дотам възможни

Затегнете коланите и се облегнете назад. Следващите няколко месеца ще друса.

Общо взето това е усещането в дните преди предсрочните избори за парламент у нас на 11 юли.

Независимо от изхода от вота на гражданите, България е на път да се изправи пред сериозна политическа криза, в която посятото от тежкото и остро разделение на политическите сили в момента ще даде своите плодове. А те, както може да се очаква, почти по всяка вероятност ще бъдат горчиви.

Политическата система у нас е на прага на промяна, що се отнася до разпределението на силите в момента. След над 10 години във властта от 2009 г. насам (с кратко прекъсване за кабинета "Орешарски") ГЕРБ и лидера ѝ Бойко Борисов са в политическа изолация от останалите водещи партии, което блокира поне за момента възможността за четвърти техен мандат начело на страната.

Междувременно обаче опозицията (на предишното управление) е шарена, разпокъсана и изглежда трудно достига до близки мнения по много въпроси. А тепърва може би ще им се наложи да водят важни разговори за съставяне на мнозинство.

Така че какви са опциите? Какво може да се случи след изборите на 11 юли? Ето няколко възможни сценария.

1. "Още по едно"

Подобно на едноименния датски филм, и тук на избирателя ще му се иска да не изтрезнява да определен период от време. Този сценарий предполага, че до голяма степен вотът ще повтори резултатите си. Разбира се, те няма как да са същите.

"Има такъв народ" (ИТН) са засилили позициите си и има голяма вероятност да се окажат първа политическа сила. Коалицията на ГЕРБ и СДС, от своя страна, загуби влияние през кампанията заради множеството изведени скандали с работата на предишното правителство, така че вероятно нейните депутати ще паднат като брой.

Ще има размествания в резултатите и на останалите политически сили, като този път може "Българските патриоти" да влязат в общия микс, а "Изправи се! Мутри вън!" (ИСМВ) да се окажат извън парламента. Засега тези две опции не изглеждат толкова сигурни, но потенциалната им вероятност трябва да се вземе предвид.

Основното при този сценарий обаче остава едно - трите партии на протеста - "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутрин вън!" не успяват да съберат заедно 121 депутати, както социологическите проучвания в момента прогнозират.

Тошко Йорданов от ИТН вече намекна ясно, че при такъв развой на събитията няма да се търси подкрепа от страна на някоя от партиите на статуквото - ГЕРБ, БСП и ДПС - по никакъв начин - нито за коалиция, нито за мълчалив партньор. По негови думи не е страшно да се отиде на трети избори, на четвърти или на пети, докато не се произведе ясно мнозинство, което да може да управлява спокойно и да кове закони, без да се притеснява за осигуряване на мнозинство за дадена идея или да не бъде бламирано във всеки един момент.

В това отношение ИТН са доста праволинейна партия, която отказва да преговаря, ако условията не я устройват, и не е склонна на компромиси. Така че независимо от другите две формации, спрягани в тази "протестна" коалиция, правителство не би могло да се формира.

Според проучванията на социолозите към момента очакванията са трите политически сили да съберат около 110 мандата. За да спечелят останалите поне 11 мандата, тези партии и коалиции ще трябва да увеличат резултатите си значително - поне 100-150 хил. гласа отгоре на това, което вече им приписват. Дали е възможно това - да кажем, че не е невъзможно, но е доста трудно постижимо.

Ако не успеят, с бавна стъпка ще се запътим живот на 46-ото Народно събрание, също толкова кратък, колкото и на 45-ото, приемане на малко необходими законови промени, много скандали в парламента, насрочване на президентските избори и в един момент - нови парламентарни избори, които е много възможно да съвпаднат с президентския вот през ноември.

По Конституция президентът не може да разпуска Народното събрание и да сформира ново служебно правителство в рамките на последните 3 месеца от своя мандат. На практика обаче това са ноември, декември и януари (на 22 януари в длъжност встъпва новият държавен глава). Така че ако парламентът изтрае до началото-средата на септември, напълно възможно е през ноември да избираме и депутати, и президент.

2. Път за "партиите на протеста"

В този сценарий ИТН, ДБ и ИСМВ все пак успяват да съберат достатъчно депутати за постигане на парламентарно мнозинство, оставяйки социолозите в тотален амок. Следващата стъпка са преговорите за сформиране на управляваща коалиция и правителство. Макар това да звучи на пръв поглед като варианта, който би осигурил най-много стабилност, той крие в себе си някои капани, които не са за подценяване.

Първият проблем тук вече го изговорихме - да се осигурят толкова много нови гласове за трите формации не е нещо толкова просто. Това означава допълнителни над 100 хил. да се включат в избирателния процес, при все че активността се очаква да е малко по-ниска от очакваното.

Тези три формации са доста различни една от друга, с различен фокус, някои основни общи идеи за реформи в съдебната система, борба с корупция и дигитализация на държавната администрация, но това не означава, че щом сега ги събираме в една група, те самите ще се обединят така лесно.

Основният момент за "Има такъв народ" - въвеждането на мажоритарна избирателна система в два тура, не се подкрепя от "Демократична България", както и от поне част от "Изправи се! Мутри вън!". Тъй като тази кампания беше много по-агресивна и насочена към борбата с предишното правителство, твърде малко се акцентира върху собствените програми на формациите.

Това може да доведе до един момент, в който ще започват да изникват нови проблемни точки, а поне до момента "Има такъв народ" се показва като формация, която не е особено склонна към компромиси с вижданията си за нещата. Това може да доведе до буксуване на преговорите и неуспех в краен случай.

Все пак обаче, ако се стигне до вариант, в който ИТН, ДБ и ИСМВ имат достатъчно депутати за управляваща коалиция, много възможно е те да постигнат съгласие за такава. Друг е въпросът вече кога ще се появят първите искри и колко ще издържи тя.

4. Ако Патриотите влязат в уравнението

Ако трите формации на протеста не успеят да постигнат общо присъствие на 121 народни представители, има една друга много малка възможност те все пак да съставят правителство. И тя включва друга формация да допълни липсващите бройки. Засега най-голям шанс за това имат "Българските патриоти". Ако те влязат в НС, може да се окажат ключовият буфер между стари и нови партии и да спомогнат за осигуряването на парламентарното мнозинство.

Но все пак това изглежда все пак малко вероятно и то не заради спорното влизане на патриотите, а заради факта, че те веднъж вече бяха посочени от хората на Слави Трифонов като партии на статуквото. А в "Има такъв народ" са особено настоятелни в позицията си, че щом веднъж нещо са казали, ще го изпълняват.

Допълнително с това между самия Трифонов и лидерите на националистическите партии (и особено НФСБ) има неприязън, която също ще изиграе роля.

Самите патриоти пък през цялата си кампания отправяха атаки към "Демократична България" и в по-малка степен към "Изправи се! Мутри вън!". След изборите да търсят обединение с тях за участие във властта, ще е малко невероятно.

Доста по-голяма вероятност има просто 46-ото НС да е още по-хаотично и изпълнено с взаимно обвинения, но без да се стига дори и до малка възможност за обособяване на мнозинство. 

5. Обединението на отритнатите

Има две формации, които почти по всяка вероятност в следващия парламент ще са поставени в изолация от другите политически сили - ГЕРБ-СДС и ДПС. Има ли вероятност те да работят заедно за сформиране на мнозинство? Освен ако не се случи чудо и те не постигнат значително по-сериозни резултати от това, което им се предрича, твърде малко вероятно е да се стигне до такъв сценарий.

Интересна възможност в случая обаче се очертава коалиция на "партиите на статуквото", при която ГЕРБ да потърси общи действия с БСП и ДПС. Такава коалиция почти по всяка вероятност би имала мнозинство в парламента, но дали въобще е възможно да си мислим за подобно нещо?

И за ГЕРБ, и за БСП подобно нещо би звучало като кощунство, но ако се смени лидерството при социалистите сред изборите? Отново е твърде малко вероятно, понеже Корнелия Нинова се постара да изхвърли от партията всички кадри, които биха търсили нещо общо с Борисов и хората му.

За да се случи нещо такова, трябва не просто да се смени лидерът на БСП и широкото ръководство, но трябва напред да излязат хора със силен уклон към коалиране с ГЕРБ.

Поне към момента за червените Слави Трифонов изглежда по-добър вариант за партньор. След още един два вота и друго партийно ръководство, може и да поразмислят.

В крайна сметка ни очакват несигурни и сложни месеци след изборите, за които трябва да се подготвим. България вече е в състояние на политическа криза и се предполага, че малко или много сме свикнали. 

Въпросът е докога тя ще трае. 

Най-четените