Много странен, че направо измислен "скандал" през последната седмица беше историята с видеозаписите на танцуващия премиер на Финландия Санна Марин.
Не, на кадрите не е гола. Не, не танцува на масата на тамошния Министерски съвет. Не, не е в компанията на мастити финландски бизнесмени. Не, случилото се дори не е в работно време.
Вместо това Марин е заснета как танцува на домашно парти, с приятели и след края на работния ден.
Ама какъв скандал само: жена-политик (как може?!) и то с реална власт (как може x2), на 36 години (да остарява по-бързо, моля), без капка свян е посетила купон (само работа, работа, работа може), на което си е позволила да движи тялото си в ритъма на музика (боже, опази...) и вероятно е употребила алкохол (анатема!).
А после, за да убие ентусиазма на критиците, тестът ѝ за наркотици излезе отрицателен...
Истината е, че когато заемат важен политически пост, хората не се превръщат в безжизнени роботи, които 24/7 отмятат безпогрешно задачи от национално значение.
Напротив, те не само си остават хора, но най-човешките им черти може да се проявят дори по-силно.
В по-невинния случай постоянните ангажименти, стресът от отговорността и постоянното медийно и обществено внимание засилват жаждата за почивка, разпускане и забавление - както могат да правят "обикновените хора" вечер след работа или в почивните дни. И както е направила Санна Марин в далечна Финландия.
Да ви имаме политическите "скандали", скъпи финландци.
Защото в по-лошия случай при влизане в политиката се потвърждава твърдението, че властта покварява. Особено страшно става, когато тя открие плодородна почва в алчност, ненаситност, блудство, невежество, избухливост, свадливост, безсрамие - избройте колкото още пороци искате, които даден човек, заел се с политика, би могъл да има.
Проявленията на тази поквара могат да бъдат - и всъщност са - много по-страшни от това да отидеш на купон и да танцуваш.
Изразяват се в обсебващо властолюбие, корупция, краен цинизъм, усещане за недосегаемост, действия на ръба на закона, а понякога и далеч отвъд този ръб. Действия, които имат реално отражение върху начина, по който се взимат решения и се управлява държавата или отделни нейни сектори. Действия, които се извършват и в личното, и в работното време.
Действия, които наистина имат основания да бъдат наречени скандал.
Замислете се колко такива сме имали в българската политика през последната година. След това за последното десетилетие. Ако имате по-силна памет, разровете се и по-назад. Че и не само у нас - в световен мащаб и в дълбините на историята, чак до най-развратните римски императори, за чиито действия ни е срам дори да четем.
След това кадрите на една танцуваща жена, била тя и премиер на цяла държава, бледнеят и напомнят на изкуствен скандал, пръкнал се в момент, в който тя е тръгнала да променя геополитическата ориентация на страната си.
В заключение, само за илюстрация на горното да направим посочим какво е и какво не е ОК да прави един политик, бил той мъж или жена:
ОК е... да си политик и да посещаваш клубове или дискотеки;
Не е ОК... да си политик и да нахлуваш в университети, да щурмуваш клекшопове, да чупиш стъкла на полицейски управления;
ОК е... да си политик и да слушаш музика в клуб или дискотека в свободното си време;
Не е ОК... да си политик и да подслушваш политически опоненти, журналисти, граждани;
ОК е... да си политик и да изпиеш едно, две, три питиета в този клуб или дискотека;
Не е ОК... да си политик и пиян на мотика да заплашваш хора, че ще се обадиш на еди-кой-си и че ще има "легни-стани" и ще ставате "на кълбета";
ОК е... да си на водещ държавен пост и да танцуваш с приятели в свободното си време;
Не е ОК... да си на водещ държавен пост и да си пишеш приятелски СМС-и/да се срещаш със спорни фигури и бизнесмени;
ОК е... да прегръщаш приятелки/приятели на купон за снимка;
Не е ОК... да притискаш бизнеси и опоненти чрез институциите, които са под твоята власт, за да получиш (още по-дебело) парче от баницата;
ОК е... да си красива жена на 36, която иска да обвърже страната си със Запада.
Не е ОК... да си застаряващ мъж, който иска отново да върже страната си със Североизтока.
Та така - има и "скандали", и скандали. Фокусирането върху първите, особено когато са далеч от нас, създава среда, в която да се случват повече от вторите.
