Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голямата драма с маските в училище

В годината на коронавируса няма как да очакваме, че децата просто ще влязат в клас и всичко ще е както преди Снимка: iStock
В годината на коронавируса няма как да очакваме, че децата просто ще влязат в клас и всичко ще е както преди

Протести, притеснения, тревожни статуси в социалните мрежи, снимки на деца с маски и родители, които им махат през решетките на училищните огради... Ако човек гледа отстрани и за миг е забравил, че говорим за 2020-а година и епидемията от коронавирус, ще си помисли, че изпращаме децата в трудови лагери или вдигаме своеобразна Берлинска стена във войната със заразата.

Но наистина ли картината е толкова апокалиптична, колкото някои гръмогласни в онлайн средите родители я изкарват?

Именно техните притеснения, способни да оплетат в мъглата на тревогите всяка загрижена майка или баща, се опитват да заменят радостното очакване на връщането на децата в клас с мрачни прогнози от рода на "Сега вече тотално ще травмират учениците" и опасения, че години наред родителите ще плащат за психолози.

Всяка възможна мярка срещу разпространението на коронавируса в училище започва да се представя като най-небивалата приумица и глупост на света, след като премине през яростния родителски мониторинг.

В действителност нещата най-често не са само черни или само бели. Особено в подобна ситуация, като тази с риска от разпространение на коронавирус в училищата, когато говорим за множество засегнати и заинтересовани групи - деца, родители, учители - и сблъскващи се гледни точки.

Трябва да е ясно едно: без мерки срещу разпространението на коронавируса в клас няма как да се мине. COVID-19 принуждава всеки по един или друг начин да се раздели за малко с комфорта си в името на опазването на общото здраве. 

Ето защо е необходимо да погледнем на нещата не от гледната точка на притеснени родители, а оптимално обективно. Поне доколкото тази непозната ситуация позволява.

Една от най-спорните идеи е носенето на маски в училище. Изтъква се колко травмиращо или дори вредно може да бъде то за децата. 

Прощавайте, но същите тези деца не би ли трябвало вече да са свикнали с носенето на маски? Нима тези аксесоари принудително не намериха място в живота на всички ни - без значение на възрастта - още преди повече от половин година?

Във всички случаи, както и да смятаме междучасията при една целодневна форма на обучение, учениците ще са с маска сумарно не повече от час и половина, при това не непрекъснато (така е в повечето училища).

Това е сравнително минимален период на фона на цялото време, прекарано в училище, при това разделен на още по-малки интервали. Нещо повече, мярката е валидна само в коридорите на училището, което е допълнителен предпазен механизъм за децата от различни класове.

И да не забравяме, че една от лансираните препоръки е да се проветрява колкото се може по-често, а децата да прекарват максимално време навън и да не се задържат много на закрито.

Паралелно с това повечето училища възприемат идеята за разминаващите се междучасия - определени класове ще започват с 10-20-30 минути по-късно, за да не става струпване на деца по едно и също време в коридорите. 

Разбира се, някои родители намират и тази практика за неправилна, тъй като лишава децата им от възможността да се социализират с ученици от другите класове. Истината обаче е, че особено в по-малките класове основната социална среда на децата в училище си остава техният клас. 

А извън пределите на училището не можеш да спреш децата да комуникират с когото и както решат - това вече е отговорност на родителите, а не на МОН, директорите или преподавателите.  

Недоволни ще има във всяка ситуация - дали от маските, дали от разминаващите се междучасия или нуждата от редовно ползване на дезинфектанти. 

В момента обаче борбата е за опазване на общественото здраве, а училищата са потенциален развъдник на коронавируса. Не са застрашени само децата, но и техните учители (някои от които в най-рисковите възрастови групи), както и всеки родител.

Ето защо е толкова важно да се предприемат мерки. Те няма как да бъдат перфектни - никой по света не е открил такива, защото за пръв път през 21 век се сблъскваме с такава глобална заплаха и тя все още е непозната.

Не можем да твърдим дори, че мерките в българските училища са изцяло добри. Още повече сред тях вече видяхме и наистина неподходящи такива - като изолаторите в будки и лафки (което за щастие в конкретното 119-то училище отпадна). Виждаме и колко трудно се оказва за децата да разбират какво им говорят учителите, носейки маски.

Но добри или не, тези мерки се налагат, защото те са най-оптималното нещо, с което разполагаме в момента. 

Те са компромис, който цели да предпази възможно най-много хора. Недоволните от тях може и да имат своите основания, може и да са твърдо убедени в правото си на личен избор за самите себе си (който да наложат и на своите деца), но училището е обществено пространство и там трябва да се мисли за здравето на всички.

И колкото по-скоро приемем, че тази година ще бъде различна и обясним това и на децата, толкова по-скоро можем да постигнем нещо като нормален учебен процес. И по-добре маски в училище да има, вместо евентуално да се борим с последствията от липсата им.

Най-четените