Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хапче аналгин срещу глада

Да прикриеш температурата си е безотговорно, но причините за тази постъпка не са просто един частен случай Снимка: iStock
Да прикриеш температурата си е безотговорно, но причините за тази постъпка не са просто един частен случай

Вярно е - да пиеш аналгин, за да прикриеш вирус, потенциално смъртоносен за някого, е безотговорно.

Ето защо когато кметът на Доспат Елин Радев уж небрежно подметна, че жените, идвали на работа от съседната Сърница, умишлено са сваляли температурата си, вълната от омраза се изля върху им и от жителите на града, където е предприятието, и от полетата за коментари в интернет.

Да отречеш нечия вина и да търсиш причините за нея обаче са две напълно различни неща.

Едва ли има човек, който охотно да работи в завод, докато има температура и не се чувства добре. Производствената индустрия далеч не е корпоративен оазис с фитнес в сградата, допълнително здравно осигуряване и дизайнерски амбианс, където по-леко да преживяваш дълга си към държавата и собствения си портфейл.

Да се трудиш "в производството" обикновено е уморителна, често физическа работа, с която се препитават много от хората в по-малки населени места в България, лишени от възможностите на избора в столицата.

На всичкото отгоре днес ситуацията е дори по-деликатна - когато си застрашен да останеш без препитание, често правиш глупости от страх.

Да прикриеш температурата си, за да ходиш на работа, е една от тях, но обвинението, че тези хора са действали като Троянски кон, за да пръскат зараза в Доспат, е не по-малко абсурдно.

Затова и трябва да погледнем на този случай по-скоро като предупреждение за това, което може да се случи на всяко работно място, където част от заплащането зависи от хонорари или надница за изработени часове.

Не е ясно дали такава е ситуацията в конкретното предприятие, но това лесно може да бъде случаят с всяка една фирма, която не защитава служителите си и ги експлоатира, като ги принуждава да не си взимат болничен или отпуск, за да не се губят жизненоважни пари.

В България често е норма ваучерите за храна и допълнителните възнаграждения над минималната работна заплата да се отпускат на служителите само в случай че не са отсъствали нито ден от работа.

Точно такъв договор (от фирма, която произвежда скъпи костюми в Гоце Делчев) сподели на страницата си Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". Ако някои от нас са имали късмета да нямат такива клаузи в трудовия си договор, то доста хора са принудени от обстоятелствата да сложат подписа си отдолу.

И ако това преди беше по-скоро невидим проблем, с който се оправят склонилите се на тези условия, в контекста на здравна криза изведнъж се оказва, че проблемът е общ, защото всички ние сме застрашени от последствията.

Затова щеше да е и много по-добре, ако кметът на Сърница Неби Бозов не се опитваше толкова да оправдава тези жени пред БНТ, колкото да коментира защо на някого би му се наложило да крие температурата си, за да отиде на работа - независимо дали се е случило наистина, или не.

А хората, на които би се наложило да избират между хляба и здравето на себе си и околните, всъщност не са толкова малко. Когато не си един от тях просто е по-лесно да съдиш - изкупителните жертви са налице и вината е единствено тяхна. 

Обикновено обаче намирането на виновен често прекъсва търсенето на по-дълбоките причини, които са го принудили да направи този избор. 

Най-четените