Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как МОН произведе новите "норвежци" на пазара

И как МОН намери новите норвежци на пазара Снимка: БГНЕС
И как МОН намери новите норвежци на пазара

Откакто в медиите тръгна новината, че Shkolo е продадено на британската компания "Джунипър Едюкейшън", свръхзагриженият български родител не си намира място.

Не е хубаво да се иронизират родители, които се притесняват за децата си, но истината, че хорската истерия около сделката с платформата може да се обобщи горе-долу така:

"Докато Иванка разнищва живота си в TikTok и качва снимка по бельо в Instagram, майка ѝ се бори британците да не ѝ видят оценките."

Казано направо - противоречие пар екселанс, каквото сме виждали и преди. То е отрепетиран модел на поведение за известна част от родителите, намерило си е почва, капсулирало се е добре, а сделката с Shkolo далеч не е първата му жертва.

Новото обаче е, че този път парадът на неоправданите страхове не се поведе от няколко майки-орлици във Facebook, а от Министерството на образованието и науката (МОН).

Именно МОН, които трябва да са противоотровата срещу плъзването на неподкрепени от фактите тревоги, обявиха, че ще се сезират ДАНС и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) за продажбата на Shkolo.

Притесненията им са, че британската "Джунипър Едюкейшън" ще разполага с архива от оценки на българските ученици.

Съоснователят на Shkolo Мирослав Джоканов отговори много точно и изчерпателно на ударилата камбана - "Никой в Англия не се вълнува от тройките на Иванчо".

Ако се дистанцираме от черногледите сценарии в главата си и погледнем реалността, трябва да се съгласим с него. В ползването на услуги от западни корпорации няма нищо извънредно.

Клиенти сме на мобилни оператори и банки, които са чужда собственост, притежаваме карти с отстъпки от магазини, които не са български, регистрираме се в чуждестранни социални мрежи, където се оплакваме от държавата.

Заливаме компаниите с лични данни, хиляди пъти надхвърлящи обема на информацията, която Shkolo изисква от родителите. И не се суетим ежечасно за дигиталния си отпечатък.

Може би защото не му отдаваме голямо значение, а може би и защото имаме доверие в Закона за защита на личните данни, който ще посече институцията, злоупотребила с доброволно предоставената информация,

Тогава какво толкова страшно има в това, че британски инвеститор се заема с поддържането на платформата?

Със сигурност не е незаконно, тъй като Shkolo няма договор с МОН, не е институционално разклонение, а частен бизнес и е естествено да търси най-доброто за развитието си, независимо от мнението на министерството.

Даже ако приемем, че когато стане дума за деца, предпазливостта не е излишна, ходът на МОН е озадачаващ. С какво "Джунипър Едюкейшън" им дава повод за съмнение?

Каква е обществената полза от това, че с урагана от проверки МОН ще парализират за известно време сделката и ще посее недоверие в онлайн системата?

По-важният въпрос, на който от представителите на образованието трябва да отговорят обаче, е защо се държат така, сякаш Shkolo е единствената интернет мрежа в обучението, при все, че има Дигитална раница, която се поддържа от МОН и АдминПлюс, които на теория вършат същата работа като Shkolo.

Прокрадват се някакви коментари, че когато Shkolo попадне в британски ръце, училищата ще се върнат към хартиените дневници, което автоматично повдига въпроса - да не би другите платформи за проследяване на учебния процес да са се разбрали да си направят харакири, след като Shkolo си смени собствениците?

МОН е дало правото на училищата сами да решават с коя система да работят, съобразявайки се с желанията на родителите, а сега гласно и демонстративно изявява пристрастия.

И на каква база? На националност? Смехотворно е отвсякъде.

Не знам по какви неведоми пътища на логиката от МОН са решили, че ако се обърнат към ДАНС и КЗЛД, показно изразявайки опасения за децата без аргументи, ще изживеят звездния си миг.

Все едно нямат достатъчно наследствени проблеми за решаване, че изведнъж първостепенната им грижа стана какво би се случило евентуално, ако британско IT вземе предвид срочната оценка на Марийка по биология.

Хайде малко по-сериозно, МОН! Образованието се нуждае от здраво затягане на качеството, а не от това публично да заместите "лошите норвежци" с "лошите британци" и то като размахвате държавната палка.

 

Най-четените