"Корнелия Нинова убива БСП" - тежките думи на социолога и анализатор Андрей Райчев се превърнаха в медийни заглавия в първия работен ден на Новата година.
Само дни преди това Нинова е отстранила от партията едно от големите лица на социалистите - Кирил Добрев - социалист от поредно поколение, син на една от много силните, но и крайно противоречиви за партията фигури - Николай Добрев.
Изгонен с решение, взето "на подпис" от "другарите" в Националния съвет на БСП, Добрев се превърна в поредната жертва на управлението на Корнелия Нинова начело на социалистите.
След като в началото на 2021 г. изгони предишния си голям "враг" в партията - Георги Гергов, за Нинова годината завърши, подтиквайки Изпълнителното бюро на БСП да поиска отстраняването и на последния по-голям противник на червената лидерка - човекът, който се кандидатира срещу нея на последния избор за партиен водач.
Тук обаче не става толкова въпрос за самия Кирил Добрев. Едва ли са чак толкова много тези, които ще жалят наистина изгонването му. Той има меко казано спорен образ и по някакъв начин така и не успя да си изгради сериозен профил на политик, отвъд шегите и скандалните лафове къде ги предпочитал жените.
Но както посочиха много от противниците на това изключване, проблемът е в самия начин, по който то се случва - през задни вратички, без възможност нароченият за изгонване да се изкаже. И най-вече дирижирано от еднолична власт, която макар и в оставка държи всички юзди в партията и по нищо не изглежда, че е готова да ги пусне.
Именно това е най-изумителното в целия случай. Не фактът, че Кирил Добрев е изгонен по причини, които с думи прости могат да се преведат като "противоречи на лидерката публично" или дори "не си мери приказките". Не е и категоричният отказ на Нинова и близкия ѝ кръг да слушат мотиви, противоречащи на собствените им желания.
Не, изумителното е, че след всички тези брутални загуби, които председателката на БСП претърпя на трите вота през 2021 г., след цялото разделение, което внесе сред социалистите, след всички търкания, стигащи почти до сблъсъци с президента Радев (когото червените продължават да приемат за свой), все още има кой да я търпи и да ѝ играе по свирката.
Истината е, че за да има баланс в политиката, трябва да има и десни, и леви партии, трябва да има и центристи. Всичко друго е предпоставка за разрушаване на баланса и влизане в кризи за цялата държава.
Така че когато Андрей Райчев казва, че Нинова убива БСП, той пропуска един много важен фактор в случая - БСП, която търпи да бъде убивана и продължава да гледа своето ръководство като писано яйце.
Защото Райчев тук е прав за нещо - Корнелия ще остане начело на социалистите въпреки подадената зорлем от нея оставка. Личи си просто как се готви за следващите вътрешни избори, когато да се завърне на кон геройски.
Пролича си и от това как Нинова пое главна роля в преговорите за съставяне на правителство, как ѝ беше гласувано доверие да подпише коалиционно споразумение и дори да участва като министър и вицепремиер. Останалите министри от квотата на БСП са пък хора от обкръжението ѝ.
За да дойде накрая и случаят с Кирил Добрев, който разби всички илюзии, че Корнелия Нинова не дирижира случващото се на "Позитано" 20 с рязката категоричност, типична за бившата БКП.
Още от вота на 4 април, на който БСП изпадна до трета политическа сила, в партията имаше отворена възможност Нинова да бъде пратена в историята и въпреки нейното собствено нежелание.
Подобна загуба на гласове, на позиции и на депутатски места за партия, имаща претенцията да е основна политическа алтернатива в държавата, изисква нищо по-малко от главата на председател. Но освен няколко хилави гласа от вътрешната опозиция, нищо друго не се чу или случи.
След това дойде и 14 ноември, а за социалистите този изборен резултат едва ли може да се тълкува по някакъв друг начин освен като абсолютен лидерски провал - четвърто място, 267 817 получени гласа (10,21%) и 26 народни представители в парламента.
Всяка нормална партия би поискала от председателя си да подаде оставка. Нещо повече - всеки нормален политически лидер, който е загубил в рамките на 4 години подкрепа от около 700 хил. гласа, сам би се оттеглил.
И Нинова уж го направи, но още при самото подаване на оставка тя даде да се разбере, че виновни са от вътрешната опозиция, служебното правителство и някакви други хора. И остави вратата отворена за евентуално завръщане начело, без на практика да се оттегля от поста.
Големият въпрос тук е как онези социалисти около нея са преглътнали всичко това. Защото когато говорим за БСП, особено за по-старото поколение там, които си спомнят управлението на "другаря Живков", там принципът е, че Партията (защото само една е тя) е над всичко, включително понякога и над държавните интереси.
Та какъв стомах трябва да имат тези хора, че да преглътнат толкова много унижения през последната година, а след това да гласуват на същия човек, заврял ги в това блато, още подкрепа?
Колко дебели нерви се изискват, за да изтърпиш тоталния срив на идейно ниво в партията ти през годините на опозиция на ГЕРБ, след това да видиш как тя губи повече и повече подкрепа, а накрая да продължиш да стоиш плътно зад "шефката"?
Честно казано социалистите стоят пред разклонение - да признаят, че вече сме в XXI век и са нужни промени и европеизиране на левицата, така че тя да отговаря на търсенията на младите избиратели, или БСП да продължи по същия път, както досега, свивайки постепенно подкрепата си вот след вот, докато стане нещо като СДС - патерица в нечия по-голяма коалиция.
Кой знае, за ляво настроените хора в България може би пък вторият път ще е по-добър, защото той ще отвори пространството за възникване на нещо ново, което не е обременено от задушаващата връзка с миналото и БКП. Нова партия, която да може спокойно да осъди греховете на онзи минал режим, без да се чувства нападната на лична основа.
А може би действията на Нинова в БСП са просто един процес по този път към обновяване на лявото. Демокрацията в България все още е млада и тепърва има да оформя своя вид, който да не е дискредитиран от остатъците на една отровна диктатура.
