По едно време из интернет, още при първия сезон на Hell's Kitchen, се въртеше един тъпичък лаф как и баба едно време плейтвала боба, след като го монтира с олио и го деглазира с доматено конкасе.
Един поглед към родните ресторанти, които отново се гласят да посрещат първите пролетни туристи, обаче показва, че положението не е смешно.
Българските заведения масово са застинали в ерата на "Балкантурист" и там е необятното царство на шопската салата, сачовете, хайдушките саби и пилешките филенца с корнфлейкс.
Отвсякъде лъха на зрял социализъм, примесен с малко мързел и безхаберие към клиента.
Тогава лоша новина ли е, че заради риалитита като Hell's Kitchen все повече млади искат да се научат именно да плейтват, деглазират и сувидират?
По думите на служебния министър на туризма Илин Димитров именно това се случва - учениците са примамени от риалититата и искат да учат готварство.
Доказателство има и в самата "Кухня на ада", където в момента шеф Виктор Ангелов работи с не един и двама участници, които идват именно от туристическите гимназии, като най-малката е на 18 години.
Да, на екрана виждаме една изключително изопачена версия на усвояването на кулинарното изкуство, а виковете на шеф Ангелов понякога отекват и в съседите, без да съм усилила прекомерно телевизора.
Само че онези, които са преодолели скрупулите, че да въртиш тиганите и тенджерите е "втора ръка" работа, са запленени от гледката. Запленени са от модерната кухненска техника, изобилието от продукти, техниките, които могат да се усвоят край котлоните, и, не на последно място, печалбата, която може да се извлече от всичко това.
И това е прекрасно! Време е тези амбициозни и креативни хора да не бъдат спирани със саркастични реплики като "Баба ти все е плейтвала", а напротив - да бъдат насърчавани.
Кулинарните риалитита, колкото и да вървят по сценарий и да дразнят със своята помпозност на моменти, са първата стъпка извън "Балкантурист", скарите, кебапите и картофките соте (и, да, знам, че шеф Ангелов има заведения със скара, но има и такива без кюфтета и шкембе чорба).
Втората стъпка, след като кулинарията е грабнала младите, обаче не е само отговорност на някой изобретателен продуцент.
Тя трябва да бъде предприета отведнъж и категорично както от ресторантьорите, така и от ведомството по туризма. Важно е да се създадат така ценните връзки между свежите обучени кадри и бизнеса, за да не се пропилява талантът извън България.
Ако искаме да се утвърдим като дестинация, която привлича с интересна, вкусна, предизвикателна храна, която НЕ Е печени меса и вариации на тема "домати и краставици със сирене", това изисква не само потупване по рамото на шеф Ангелов и подопечните му.
Все пак това лято България чака 4,7 млн. туристи (отново по министър Димитров) и ако освен всичко друго, бъдат посрещнати и с храна на европейско ниво, шансът да се върнат е по-голям.
Полза от това ще има и българският клиент, който постепенно ще свикне, че да можеш да деглазираш тигана или да приготвиш месо су-вид не е нещо, достойно за вицове и подигравки, напротив - похвално е да го можеш.
Толкова ли е смело да си помислим, че можем да сме топ кулинарна забележителност, защото няколкото риалити шоута са разпалили страстта към професионалното готвене?
Не мисля...
