Беден студент: Едно кебапче, моля...
Студентският стол избухва: Еееееее, гъзар!!!
Бедният студент:... и осем вилици...
___
Та и при Ричард Алибегов така било.
Не се оставяйте външният му вид да ви заблуди.
Зад коравата и мускулеста външност на дългокосия ресторантьор се крие нежна душа, която само чака да ѝ дадат ефир, за да започне да се оплаква. Алибегов е истински Сърдитко - ту му ковидът виновен, ту пък друго нещо.
Тази седмица не прави изключение и Ричард отново намери причина да се начумери, защото клиентите в ресторантите хем рядко идвали, хем били стиснати и поръчвали една пица с две чинии.
Един поглед към софийските заведения доказва, че Алибегов послъгва. Това за него може да е прекрасна новина, но за нас като клиенти не е.
Цените в ресторантите след пандемията започнаха уверен ход нагоре, а инфлацията отприщи фантазията на собствениците и те решиха, че е в реда на нещата семпла пица с кашкавал и български колбас да гони 15, че и 20 лева.
За моцарела вместо кашкавал вече не смея да мечтая, въпреки че напоследък моцарелата всъщност е по-евтина.
Но да оставим цените настрана, защото ако искаме качество, то няма как да е на ниска цена, нали така?
Хубаво, но качеството на сервираните ястия е една отделна вселена, където качество е една огромна променлива, която непрекъснато варира и може да изуми дори Айнщайн с резките си скокове и спадове.
Срещу не особено скромната сума от 20-30 лева на порция си играем на "Тука има - тука нема" във вариация "Тука става - тука хич никак".
Дали ще получим кулинарен шедьовър, или невъзможно за ядене ястие? Един Алибегов знае.
Причината за това безхаберие не е, че клиентите си поръчват една пица с две чинии. Причината е, че колкото и да скачат цените, колкото и да пада качеството, заведенията си остават претъпкани. Кой луд ще гони изгодни цени и хубаво меню, след като клиенти така или иначе ще седнат.
Пък ако не останат доволни - няма да дойдат повече. Ще отидат в съседното заведение или на две преки, а на тяхно място ще се настанят други. И така българските заведения изпадат в порочен кръг, причинен от самите им клиенти.
Вместо да е коректив, клиентът е пасивен наблюдател, който понякога дори остава гладен от непретенциозност - идва, хапва, пийва, плаща и си заминава. Ако е недоволен, няма да повтори, но в никакъв случай няма да спре да ходи по ресторантите, докато последните не се опомнят.
А Алибегов може само да се радва на създалата се ситуация - и едно кебапче с осем вилици да му поръчват тук-таме, потокът от посетители към заведенията скоро няма да секне.
