Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Машинното гласуване - една Одисея в Изборния кодекс

Наистина е нужно да сменим подхода. Ако ще и това да значи да отнемем любимата играчка на депутатите от ръцете им - вечните промени в Изборния кодекс. Снимка: Webcafe
Наистина е нужно да сменим подхода. Ако ще и това да значи да отнемем любимата играчка на депутатите от ръцете им - вечните промени в Изборния кодекс.

Може би именно това ни трябва - тотално да сменим подхода си как се гледа на Изборния кодекс. Вместо както е от 11 години насам, той да бъде редактиран най-малко веднъж на две години, да се започне начисто и без намесени депутати.

Група от квалифицирани експерти по изборно законодателство, избирателни системи и избори въобще да съставят един нов кодекс, който да не се пипа вече, освен ако не е крайно необходимо. А след това го приемаме на референдум. Чиста работа!

Идеята на бившия член на ЦИК и специалист по избори Красимир Калинов е глътка свеж въздух на фона на поредните циркове по темата с машинното гласуване в парламента.

Вместо да гледаме за пореден път как ГЕРБ и БСП се дърлят по случайна тема - в случая машинния вот - веднъж завинаги ще се реши тази тема, без излишни умувания за преференции, начин за гласуване, брой на депутати, мажоритарна или пропорционална система...

Каквото и да си говорим, последната редакция на ИК беше откровено безсмислена. Това, което беше важно за ГЕРБ за мажоритарната част при избирането на Велико народно събрание, не мина. А частта със смесения характер на гласуването - възможността да дадеш гласа си както с машина, така и с бюлетина, е чисто и просто държавно "връзване на гащите", в случай че ЦИК не успее да си свърши работата и да осигури машини навреме за следващия вот.

И все пак подобна постановка имаше и в предишния вариант на Изборния кодекс - ако няма налична машина за гласуване, вотът се осъществява с бюлетини.

Вместо това получихме един пълен парламентарен театър в няколко действия - дебати, приемане на поправки, вето и падане на ветото...

То не бяха едни гневни тиради срещу унищожаването на избирателните права на хората, като не се вкарат машините в процеса. Не бяха и контрааргументите как едва ли не хора идвали да се молят в офисите на ГЕРБ да не махат добрата стара бюлетина.

Как някой очаква парламентът да има висок рейтинг и хората да вярват в тази институция, когато хората в нея се карат инфантилно за подобни въпроси, и то след като Изборният кодекс е станал може би най-променяният и прегласуван закон у нас през последното десетилетие.

За машини за гласуване и въвеждането им се говори от минимум пет години. Имаше пробно гласуване с тях. Имаше второ пробно гласуване и уж беше прието, че вече ще се гласува с машини.

Само дето тия машини някой трябва да ги вземе. А парламентът реши едва в последния момент да зададе това като задължение на ЦИК. Затова и бившата шефка на Комисията вдигна ръце и подаде оставка.

Да се купят тези машини е само първото препятствие - няма разписани изисквания за тях, а както добре знаем, в държавните дела не можеш просто да решиш нещо, всяко решение трябва да е документирано и с посочена база за него - защо точно това, на каква база.

След като този момент се премине, минаваме към следващите - да се намери място за съхранението им до вота (а и след него), да се мине през целия процес на сертифициране и одитиране на машините. Да се подложат на тест и ако някои от тях не работят перфектно, да бъдат подменени или поправени... Всичко това отнема значително време и усилия. Не да се сетиш пред Великден в събота, че искаш да осъществяваш изборен процес с машини.

Затова и сегашният кандидат за шеф на ЦИК Александър Андреев си играе с думите (не "дали", а "как" да станел номера с машините за гласуване), прехвърляйки отговорността обратно към парламента. Просто никой не иска да е виновен, ако нещата накрая се окажат неуспешни. А не изглежда шансът това да се случи да е малък.

Проблем в системата - това е цялата ситуация в момента - от ненужните изменения в ИК, за да се демонстрира активност, през липсата на действия в подходящия момент, та до логистичната мудност и тромавост. И това са симптоми на политическата ни система по принцип, които виждаме не само в ИК и машинното гласуване, а почти навсякъде в политиката ни.

И това няма да мине със следващите избори, били те проведени с машини, или с бюлетини. Защото загубата на смисъл в политиката е движение, стремително насочено надолу. На нас ни трябва очевидно някакъв удар, за да спрем и да се съвземем.

Затова наистина е нужно да сменим подхода. Ако ще и това да значи да отнемем любимата играчка на депутатите от ръцете им - вечните промени в Изборния кодекс.

Най-четените